Дали, дали, дали… В един момент вече не те интересува.
Не искаш да знаеш. Какво ти пука. Какво значение има всичко това. Е, щом не може да направи разлика между свястна жена и боклук, между любов и чукане, негов проблем. Майната ти, нещастник. Вече искаш само да се наспиш, да си спокойна, да имаш сили и нерви за децата си. Винаги можеш да умреш, но струва ли си. Не си струва.
И след като направиш това заключение, той трябва да има предвид, че лично е превърнал обичащата жена в безразлична съпруга.
Но светът е пълен с безразлични съпруги, пък нищо — не се срутва.
Е, тая кучка си го получава, наистина. Но след нея се появява друга… и така…
След всичко, преживяно в успоредното пространство, на Евгения й остана една налудничава привичка. Всяка по-интересна двойка събужда у нея настойчиво любопитство — как тези двамата правят секс? Не в смисъл какви пози, а колко често, колко страстно, колко всеотдайно, какво липсва на всекиго от тях, какви са в секса — истински, измислени, щастливи ли са заедно… Абе, луда работа, след като със сигурност знае, че за много от познатите й жени не само любовта, ами дори сексът няма чак такова значение. Основно. Но си мисли, че всичко би могло и да е различно, че щяха много повече да се вълнуват, ако бяха открили секса убедително и навреме. Жалко за тях.
Ама може пък техният природен инстинкт да е различен от нейния. Или може те да са си нормални, пък тя да не е наред.
Тя да е за съжаление, кой знае…
Сигурна е само в едно: че сексът е, но любовта не е инстинкт. Любовта е усилие и воля. Можеш да избереш да я запазиш, можеш да избереш и обратното. И няма кой да ти каже предварително дали не правиш грешния избор.
„Пиши я по-бързо тая книга, че ще измрем всички!“ — отбелязва саркастично Вторият й мъж в деня, когато научават за убийството на Иво.
Няма. Не сте толкова малко, че да се изчерпате лесно.
Ако на този отговор някой не се засмее, то е поради същностни разлики не само в чувството за хумор.
Освен това някои живи са по-умрели.
Което, за съжаление, не прави умрелите по-живи. Нейният Сашо, Нейният Петьо, Нейният Ники са си само за нея. За повечето хора, които ги помнят, те са Други. За Сашо, Петьо, Ники и останалите купонът тука вече не тече. Може би имат друг купон, но нас пък ни няма на него. Иска й се да имат друг купон, страшно й се иска. Някой ден да се развихрят заедно на него.
Дано обаче не е скоро, Господи!
Дотогава.
Take it easy! Don’t worry! Животът ме иска! Виновна ли е Жени, че обича живота! Нашият купон тече — да не го изпускаме.
— Извинете, от коя година Ви е любовта?
Да Ви кажа, изглежда малко старичка, позахабена…
Пък и демоде. Хората с какви любови се уредиха!…
Ах, чак пък единствена! Какви ги приказвате…
Е, щом си я харесвате… Ама все пак помислете!
На копието ти, любими
I. ОЩЕ СЪМ АЗ
НА КОПИЕТО ТИ, ЛЮБИМИ!
НА КОЛКО ГОДИНИ Е БИЛ ИУДА