(просто от любов, на безценица)
Ти
накрая
го предаде.
На колко години е бил Иуда
в Страстната седмица
КЛЕТВА
Аз съм ти
живата връзка
с вълшебните места на света.
Без мен няма да доплуваш до Кох Нанг Йанг
в Южнокитайско море
(дори да няма буря).
Без мен
няма
да отидеш
на устието
на Велека
на устието
на Ропотамо
на скалите
на Малък
и Голям
Кастрич
на двуместните
плажчета на Листи
които си подарявахме
с преклонение и любов.
Без мен
няма да изкачиш
планината на Мойсей
и скалата над Ямна
и другата през Балкана
от Лесидрен
към Тетевен
за която всички ни казваха да не се
захващаме.
Без мен не можеш да оцелееш
в двуметровия сняг на Витоша.
(С друга няма и да опиташ)
Не телом, но там ще съм.
С други жени други места.
Не тези.
ОЩЕ ЕДНА БЕЗНАКАЗАНА КЛЕТВА
Остарявам като гора
но гора от ела
не дъбрава.
Не ставам по-висока
но все повече
се изправям.
Клоните ми се източват
уютни и закрилни
стъблата ми заздравяват
ставам силна.
Ориентират се по мен за посоката
в сянката ми
спират да си почиват.
Остарявам като елова гора
незабележимо и красиво.
Ако ме замениш
с едногодишна трева
ще си докараш суша дива.
ВНИМАВАЙ КАКВО СИ ПОЖЕЛАВАШ
КАТО МАЛКА
пожелах си силно
вечна любов.
Получих желаното.
Аз съм избрана.
Щастливка.
Една подробност
(не е важна!).
Имах предвид
между мен
и някого
вечна любов.
Някой
да ме обича
както
аз него.
ЛЕГЕНДА
Твоята крепост поолющена
аз съм.
Стените ми
от години
отбиват набезите
на жестоки амазонки.
Искат твоята кръв
(но и моята)
и детска кръв. Вкусно.
Тук вътре има от всичко,
в твоята крепост,
която ти отваря безотказно портата
след загубена битка и успешен бой,
да отдъхнеш от безумието.
Стените ми са здрави.
Това е всичко, важно за една крепост.
Аз
мога да остана
непревземаема
още
хиляда години.
И като дойдат
археолозите от бъдещето
да разровят
сивата могила
там ще съм.
Твоята крепост,
Пенелопа, Итака…
Телемах само не може да чака.
ЛЕГЕНДА 2
Всички крепости
са от време оно
Няма
новопостроени
В новите времена
се издигат
само бутафорни
срамни стени
(Берлинска
Витлеемска
eдна имаше
и в модерна Чехия)
Крепостите са истински
Те са от точното време
на точното място
Не могат да бъдат срутени
за една нощ
Устояват
Престават да изглеждат нови
Но хората
затова ги ценят
И са горди с тях
АБСТИНЕНЦИЯ
О, вече ми липсваш
След като минат два часа
и по-малко
от последното изстъпление
вече мечтая
отново
да се скараме
да си говорим гадости
и да се презираме
Толкова е възбуждащо
перверзно
да откривам дълбините
на своята низост
И на твоята
още повече
ЛЮБОВНО-БИТОВА
ОЩЕ
пера дрехите ти
общо
в пералнята с нашите.
Смятам те
(още ли, Боже!?)
за част
от цялото.
Малко,
ранено,
но цяло.
Изтръсквам слипове и тениски
изпъвам ги върху прашки и блузки
и детски боксерки.
Трогателни.
Толкова е
интимно,
но няма връзка
с близостта.
Страхувам се.
Кога
ще почна да отделям
пералня номер две.
АБСТИНЕНЦИЯ 2
Аз пия
в самота.
Може би
съм
алкохоличка.
Но толкова
малко
останаха
хората,
на които искам
да кажа
наздраве.
И ти пиеш
в самота.
Въпреки че всяка нощ
оплиташ
в алкохолните
паяжини
някой
(от малцината)
приятели.
Да ти казва
наздраве
и да поддържа
илюзията
че не си
сам.
НЯМА НЕНАКАЗАНА ЛЮБОВ
Аз съм
паметник
на себе си.
Отдалече изглеждам
абсолютно жива…
И страдам,
че не съм.
Но кой знае дали
не съм
по-адекватна.