ЕДНО СЛЪНЧЕВО И ДВЕ ЛУННИ ЗАТЪМНЕНИЯ
Бягам от теб
с наранени копитца
Преживяхме заедно
едно слънчево затъмнение
две лунни
един Марс в противостояние
десет катастрофични
наводнения
и една библейска суша
Какво още да ни се случи?
Освен в края
на дните ни
стръвно-червени
да поискаш
да си до мене
да поискам
да си до мене
преди
безвремието
И с наранени копитца
да докуцукам
обратно до теб
ХОРОСКОП
Хороскопът ти казва,
че си бил куртизанка
в предишен живот.
Като те виждам в този,
как да не повярвам
на астролозите?
Прераждането ти е дадено
да се научиш на семейство.
Учиш се, наистина, в действие.
Първо, открадваш едно чуждо.
Второ, пропиляваш откраднатото.
Трето, опитваш нови кражби,
за да не загубиш спортна форма
и защото ти трябва
още нещо за пилеене.
Кармата те преследва.
Не можеш да я преодолееш,
защото не слагаш точката, а все запетайка.
А аз и преди съм била многодетна майка.
НИЧИЯ ЗЕМЯ
последното нещо, което направихме заедно
качихме се на оня катапулт
с децата
и крещяхме
когато ни изстреляха
а сърцата ни се дръпнаха
към петите
и крещяхме
като ни пуснаха в свободно падане
а сърцата ни се заклещиха
в гърлата
удавихме се в адреналина си
ти дори не погледна
към белия триъгълник
между загорелите ми бедра
полата не криеше нищо
но то и не съществуваше
без очите
които биха му придали
смисъл
а ме гледаше покрай моя поглед
и каза само
о Боже за какво ми беше
това
ЛЮБОВНА РАЗВРЪЗКА МЕЖДУ МАЙМУНА И ЗМИЯ
Този експеримент излезе
несполучлив.
Продължи повече от обичайното,
но свърши, уви.
След шестнайсет години
е тъпо наистина
да си вярвам
като казвам: обичам те.
Боже, аз и себе си надминах!
И пак бих го казвала
без сричане
още около шестнайсет.
Или колкото там дойдат…
Душата ми е на вързоп
стегната, задушена във възли.
Не ми е
за миналото, не ми е… А
за неизразходваното бъдеще.
ЧРД
Mислех
да напиша
смс за рождения ден
на мъжа,
когото обичах
когато ме обичаше
Но забравих
за датата
а тя отмина вчера
и сега вече
е късно, нали
… НЕ ПОЗНАВАМ ЧОВЕКА… (Матея 26:74)
докато консумираха вечерята
си и тя още не беше разбрала, че
няма да се целунат никога повече
той я мразеше мразеше мразеше
нея
детето й
гласът й
думите й
къщата й
дрехите й
мислите й
мирисът й
и че го обича
най-вече
че го обича
я мразеше
и че няма за какво
да я мрази
я мразеше
защо не се разкара
защо не се разкара
защо не се разкара
преди да я нацели
с левачката
да избие с един удар
цялата й тъпа любов
на кого е нужна
защо не си отиде сама
просто да си отиде
да си отиде сама
и без драми, без драми
ненавиждам и драми
ОКОНЧАТЕЛНО
животът ми не спира тук
макар че бих предпочела
да не е минавал наблизо
Бог, казват, имал план
за всекиго от нас
не знам защо за мен
планът му е обикновено такъв
че по-добре завинаги
да ме забрави
с мен да не се занимава
минал бил някой
с копита през душата ми
майната му
пак ще се оправя
пак ще поема дъх
цял живот това правя
просто трябва да почна
най-сетне да внимавам
(дано пак не забравя)
САМОПРИЗНАНИЯ, НАПРАВЕНИ НА СВОБОДА
Признавам се:
---------------------
Виновна —
в непресъхваща обич.
Виновна —
в ненужна вярност.
Виновна —
във всеотдайност.
Виновна —
в сляпо доверие.
Виновна —
в безсмислени усилия.
Виновна —
в безсилие.
Виновна —
в отчаяние.
Виновна —
в това самопризнание.
Виновна —
в продължавани престъпления
и рецидив.
---------------------
… Има ли друго, за което?…
(Ако се сетиш — кажи.
Само да не лъжем детето.)