Выбрать главу
Запази спокойствие тя не те вижда

октомври, преди

ТОЛКОВА свежо мирише вън че просто дъхът ми спира.
След тоя дъжд почти в полусън не остана мръсна диря нито от кучешки екскременти нито от човешки думи.
Всичката помия от живота ни сбъркан се оттече в канала на времето.
Ала нещо все още лепне помежду ни една обледена молекула любов.
Ако можеш, хвани я. Ако искаш да я стоплим в шепите. Да направим опит нов.

октомври, после

СМИСЛИ

ПРЕДИ когато имаше надежда поне имаше надежда
ПОСЛЕ не остана нищо от което да произтече смисъл
На иврит думата за надежда е тиква.

двадесет и втори ноември

Дарявам те, каза тя:
С любов, пред която ще си малък. С близост, която ще пропилееш. С топлина, която на вятъра ще пръснеш. С вярност, която сам ще стъпчеш. С почит, каквато си заслужиш.
Приеми моите дарове, за да се изпълни нареченото, че ще бъдеш наказан от себе си.

двадесет и втори декември

Даряваме те, казаха те:
С един прекрасен късен син, да не погубиш в безмислици нишката на дядо си. Със слава и успех, да не останеш жаден в реката и гладен на нивата. С жена, която те обича, да има сладост успехът ти и да си винаги нащрек.
И те даряваме още:
С безмерно самолюбие, да съгрешаваш, за да можеш да се покайваш. С лош характер, да мъчиш най-близките си, за да научиш да се молиш. С покварени приятели, да те изкушават, за да получиш справедливост.

Истории за мъртви мъже и любови

На всички жени, които смятат

за себе си, че не са кучки

Технология на раздялата

Някой ден всеки мъж те напуска. Евгения прозря това късно и го преживя драматично. Случи й се същото, което се случва с милиони жени всяка минута (но тя кой знае защо бе абсолютно сигурна, че това за нея не важи). Тя реагира странно. Сякаш се раздвои. Докато разбитото й сърце изразходваше неподозирани ресурси от страдания, умът й задълба в неизвестно успоредно пространство. Там не капваше ни сълза. Най-много няколко капки каберне совиньон да се разлеят, ако сърцето за момент надвие ръцете. Противно на опита, науката и прочее, виното избистряше нейната мисъл и замъгляваше чувствата й. Така оцеля.

В успоредното пространство. Където думите са по-важни от значенията си.

Някой ден всеки мъж те напуска. Важното е да формулираш този факт красиво. После трябва да го разчепкаш, да го почистиш хубаво от всякакви полепнали прашинки чувства. Тогава вече можеш да го проучваш хладнокръвно.

Колкото и шарен да е животът, има само три начина, по които мъжете напускат жените. Ако ти си била обзета от него, но изведнъж си дадеш сметка, че вече не трепваш, щом го видиш, а ден след ден откриваш нови и нови (неизчерпаеми?) негови недостатъци, значи те е напуснал. Ти не го предаваш, поне не веднага, може и никога — Евгения познава не една жена, която нито своя мъж обича, нито се стреми към друга любов, нито се нуждае от любов, и не изглеждат по-нещастни от нея, напротив.

Вероятната причина той да те напусне е в някаква изначална грешка — дали в химията или в още по-дълбоки субатомни равнища.Отначалонещатасатакива, послесъвсемнаопаки.Всъщност отначало си като под наркоза, дори обзетият от демонски дух шаман е пo на себе си от жената, обзета от мъжки дух. После нещата се объркват (подреждат?) и както демонският дух напуска шамана и той се освобождава, така чуждият мъжки дух един наистина прекрасен ден напуска жената и тя се освобождава.

Няма по-хубаво събитие в женския живот, няма и по-недооценено. По-чувствителните патки сред жените даже истински страдат, че вече не са влюбени.

Първият мъж на Евгения я напусна по този начин, още на втората година след брака им. Малко след това тя му изневери, но можеше и да не го направи тогава, въпрос донякъде и на обстоятелства. Роди и второ дете, отглеждаха ги заедно, направи два-три аборта, разведоха се чак след осемнадесет години брак, през цялото това време изглеждаха в очите на хората една симпатична основна клетка на обществото, която няма тежки проблеми и има добри прогнози. Обаче неговият дух я бе напуснал и тя бе свободна от него.