Тя пътува до Свиленград още два пъти след първата им среща. Той, естествено, не дойде в София нито веднъж. Тя си измисляше съмнителни отвсякъде командировки, но за Сашо беше невъзможно. И третия път просто беше за сбогом. Не си го казаха. Никой от двамата не напусна другия. Тя се опита да го забрави. И го забрави, до оня ден, когато в редакцията дойде Професора.
Чаша вино в памет на човека, с когото изживя такава разтърсваща емоция, който бе адекватно голям мъж във всичките си измерения, физически и духовни. С надеждата, че има свиленградчанки, които също го помнят и също ще го поменат.
И така, на третото й отиване се сбогуваха. Бяха в хотелската й стая, имаше страховита буря и токът спря за цялата нощ.
Те се прегърнаха снишени и смалени от предчувствия и предзнаменования, галиха се топло и тъжно и после той си тръгна.
Мартиролог
Евгения изслуша мрачната новина от Професора, двамата си подрънкаха, пожалиха готиния човек, после той си отиде и тя остана на бюрото си като изцедена, а в подсъзнанието й се утаи някаква мисъл. По-скоро тревога. Даде си сметка, че през последните седмици често се е сещала за Сашо, без причина. Но не идеше оттам тази тревожност. Друга беше… успя все пак да я улови. И я надраска върху работна бланка с надпис „Земеделско дело“. „Започват да умират любовниците ми. Сашо“.
Беше загубила дотогава неколцина много близки мъже.
Татко, чичо Стоян, чичо Васко, чичо Сашо, вуйчо Гошо, вуйчо Боро… Но никога не бе умирал неин любовник. Точно това я разлюля. Стори й се многозначително и плашещо.
Постепенно престана да мисли за това, но на следващата година се наложи да си го спомни. Ето го същото листче, на обратната му страна е написала „Пламен“.
Така започна този мартиролог. И сега е нелепо голям.
Когато се укрива в успоредното пространство, Евгения прозира, че времето променя ракурсите — каква разлика има дали умрелият близък мъж ти е бил любовник или вуйчо, ако и двамата ти липсват и няма начин да си ги върнеш?
Татко, чичо Стоян, чичо Васко, чичо Сашо също я напуснаха непоправимо, а част от жената в нея, от нейната личност се дължи на това, че е обичала именно тях, именно такива, каквито бяха.
Всички те умряха в рамките на 3–4 години, всичките бяха малко над шестдесетте, възраст, на която други са готови да правят нови семейства, да гледат свои (свои?) бебета, да наваксват загубено време и прочее.
Те просто умряха. Те не бяха светци и аскети, тези мъже.
Евгения си мислеше, че на младини са били идеалисти. Бяха доста разочаровани в зрелостта си. И бяха отчаяни, че идва старост, която ще ги изхвърли от бурния, лицемерния, грешния, прекрасния истински живот. Но не я дочакаха. По времето на тяхната черна серия, най-вече след смъртта на Татко, тя започна да подозира, че светът никога вече няма да е същият.
И тя самата няма.
ЯНУАРИ, ПОСЛЕ
Жената и мъжът опознават душите си. Тя му разказва за баща си. Опитва се да предаде с думи какъв човек е бил, как го е обичала и колко й липсва. Той тихо и проникновено изрича: „Аз ще ти бъда баща!“ Това я обърква.
Не като. А баща. Зашеметена е и вярва.
Когато всичко немислимо вече й се е случило, тя ще си спомни тази клетва и ще се чуди колко ли неосъзната самота е имало у него напластена, колко ли вече му е тегнело да бъде сам, за да поиска да бъде баща не само на децата й (на родените и на бъдещите), но и на нея самата.
Чуди се също как е могла да повярва, че той ще издържи, че той е в състояние да издържи такъв товар. И няма да побегне?
Сама си е виновна. Зряла жена не би трябвало да се връзва. Длъжна е била да прецени — един позастаряващ ерген, самотник, ексцентрик, жаден за овации от цялата публика, човек на жестовете, разглезен, арогантен…
Най-вероятно не я е лъгал. Искал е да бъде така, но се е надценил. Тогава е било вярно, а после е престанало да бъде. А тя именно е трябвало да предвиди.
Жената си налива вино, отпива голяма глътка. Децата спят, мъжа го няма и не се очаква, тя тихо си тананика.
Завеса.
Квинтесенцията на сполучливите бракове
ИДЕАЛНАТА ЖЕНА
Тя Го обожава.
И. Ж. започва деня си с усмивка, защото го е видяла и тази сут-
рин. Тя с трепет посреща всеки миг негово внимание и с упование
очаква следващия подобен миг.
Всичките му начинания и проявления в професионален, битов