и междуличностен план приветства с деликатен възторг и никога
няма и най-малко съмнение в неговата гениалност.
Тя е всеотдайна към Него.
И. Ж. мисли първо за неговите нужди, а после за всички остана-
ли. Тя е винаги на негово разположение, независимо за какво и в кой
момент би му потрябвала.
Тя знае преди него самия какво му е необходимо.
Неговите желания улавя преди той да ги е осъзнал. Тя усеща какво
е настроението му от сто метра или през три стени.
Тя си знае мястото.
И. Ж. приема безусловно и почтително всяко негово решение, зася-
гащо съвместния им живот. Тя мълчи, когато той говори и след като
той спре да говори.
За нея е просветление да научи мнението му по всеки въпрос. Тя се
потопява в блаженство от досега с мъдростта му.
Тя е ненатрапчива, непретенциозна, няма собствени възгледи,
приема неговата ценностна система, неговите приятели, неговото
чувство за хумор, неговите навици, неговите комплекси.
Тя е послушна, търпелива, не критикува никое негово действие
или бездействие, не се обижда от никоя негова дума или постъпка,
защото цени привилегията да бъде допусната наблизо до него.
Тя е универсална.
И. Ж. може всичко и го прави с несекващ ентусиазъм и без приз-
наци на умора. Тя му ражда толкова деца, колкото той иска. Или не
му ражда, ако той не иска. Тя е съвършена детегледачка, икономка,
домашна прислужница, дизайнер, готвач, сервитьор, майстор в раз-
лични области. Тя е безотказна, романтична и изобретателна любов-
ница, винаги готова да зареже всичко заради близостта с него. Тя е
мила компаньонка на повикване и сигурен нощен шофьор. Тя се справя
с личните си проблеми самостоятелно и не го отегчава с дребни доса-
ди от всекидневието. Тя е светска, интелектуална, изглежда винаги
отлично, печели много и харчи малко.
Тя е благодарна.
И. Ж. нито за миг не забравя колко е щастлива и какъв голям
късмет е извадила с него.
Петьо
С Петьо имаха дълга обич, някаква сексуално-интелектуална. Емоционалната им връзка продължи почти седем години, периодично тя се влюбваше за ден-два или месец-два и той оставаше на заден план замалко. Нито веднъж не се разделиха, не се напуснаха. Връзката им беше безнадеждна, безперспективна, ненатрапчива и щадяща. Просто се бяха разминали във времето и това бе непоправимо. Синът му бе по-голям от нея, самият той беше по-възрастен от майка й с три години, имаше трети брак и бе преживял романи поне с половината (повече, повече!) от женския състав на редакцията. От редакционния фолклор: жената на Петьо казвала, че той го вдигал единствено с нея. Наистина женската глупост може да бъде безпределна. Той се бе развел заради нея с втората си жена, а заради втората — с първата. Човек, движен и мотивиран основно от чувствата си, Петьо не бе успял да направи полагащата се на големия му талант и на извънредно големия му опит кариера. Бе стигнал до завеждащ отдел, докато разни безличия се изредиха като замглавни редактори. С пълзене, естествено, а той хич не понасяше да пълзи и се пазеше далече от политическите началници. Когато животът ги срещна, бе направил петдесет и вече бе тръгнал надолу. Тя понякога си позволяваше да мисли, че тяхната близост е забавила поне малко този процес.
Не знаеше как е било с колегите в другите редакции, но в „Земеделско дело“ чукането беше епидемично, по системата всеки срещу всеки. Достатъчно беше да се харесвате с някого — тогава и командировки се комбинираха, екипи се измисляха, даже софийски терен се намираше, макар с терените в ония времена да беше много трудно. Развиваха се и драматични истории — всички знаеха за двойката, която имаше и детенце, но не се развеждаха. Най-вероятно им бяха забранили под заплаха от уволнение, а да те уволнят тогава от вестник си беше тежко петно в биографията. Лицемерието на поодъртелите им началници, за чието минало се разказваха легенди, вече безусловно налагаше на младите журналисти да пазят външно приличие, за да „не научат в Бялата къща“, както се казваше на политическата централа. Евгения беше сигурна, че началниците докладват на своите началници кой с кого из редакцията се чука.