— Преди два дни ми се обади и каза, че е на път да разбере самоличността на онзи, който се грижи за юридическите проблеми на Хенеси. Не бил съдия или полицейски началник, а някой много по-високо в йерархията. Повече не можа да ми каже, защото още нямаше достатъчна информация. После преди около час се обади и беше много притеснена. Каза, че иска да се оттегли от операцията, защото онова, в което Хенеси бил замесен, било прекалено голямо. Предложих й да се срещнем тази вечер и тъкмо обмисляхме къде да стане това, когато тя каза: „Някой идва“ и проклетият телефон прекъсна. Оттогава не съм я чувал.
— Знаеш ли откъде ти се е обадила?
Очите му мятаха зелени искри.
— Разбира се, че не! Ако знаех, вече щях да пътувам натам!
Отстъпих заради гнева в гласа му. Той изсумтя извинително и ме придърпа към себе си.
— Съжалявам, Котенце. Заради тази история съвсем забравих добрите си обноски. Не мога да си представя какво толкова я е изплашило, че да иска да се откаже, но ако Хенеси я е хванал да го шпионира, то е нищо в сравнение с онова, което ще й причини, за да я накаже.
Боунс не преувеличаваше. Може и да не харесвах Франческа, но от мисълта за всичко, което може би изтърпяваше в момента, ми се догади.
— Всичко е наред. Не е нужно да се извиняваш. Виж, нека за момент предположим, че нещата не стоят толкова зле, и да помислим. Ако й се е наложило бързо да се спаси и все още няма възможност да ти се обади, къде би отишла? Има ли място, където щеше да се чувства защитена? Ти я познаваш. Опитай да се поставиш на нейно място.
Пръстите върху рамото ми се стегнаха. Не че ме заболя, но не беше и като масаж. По изражението му отгатнах, че дори не осъзнава движението.
— Предполагам, би отишла в „Хапка“. Това е единственото място в околността, където насилието е забранено. Струва си да опитаме. Ще дойдеш ли с мен?
Изгледах го.
— Мислиш, че можеш да ме спреш ли?
Той за малко да се усмихне, но лицето му остана прекалено разтревожено.
— Точно в момента се радвам, че не мога.
В клуба, в който бяхме излезли на първата си среща и в който ме бяха дрогирали, нямаше и следа от Франческа. Същата мускулеста жена охранител стоеше на входа и Боунс я дръпна настрана, за да й даде номера на мобилния си, в случай че по-късно Франческа се появеше. После опитахме да я намерим в хотела, в който преди няколко седмици се бяхме срещнали с нея. Нищо. Боунс се обади на Спейд, който все още бе в Ню Йорк, но и той не я бе чувал. Докато часовете се влачеха без никакви новини, Боунс ставаше все по-мрачен и по-мрачен. Явно бе, че случката нямаше да има щастлив край като в приказките. Чувствах се безпомощна.
Преди зазоряване отново проверихме в хотела и в „Хапка“, просто за всеки случай, но не извадихме късмет. Мобилният на Боунс не иззвъня нито веднъж. Той подкара обратно към апартамента ми, когато ненадейно намали скоростта на мотора и отби край пътя.
Пред нас, на около три километра и нещо, святкаха синьо-червените лампи на множество полицейски коли. Няколкото коли на пътя толкова рано сутринта биваха отбивани в една от лентите на шосето. Останалите три ленти бяха затворени със сигнални светлини, ограждащи и пространство извън пътя.
— Явно е станала катастрофа, трябва да минем по друг път — казах, преди да се огледам наоколо и да получа усещане за дежа вю. — Това място ми изглежда познато…
Лицето му бе като каменна плоча, когато се извърна към мен.
— И би трябвало. Тук те завлече Хенеси, за да ти изпие кръвта. Е, не точно тук. Там, отпред, където са ченгетата.
Втренчих се в него, а после и в мигащите светлини нагоре по пътя, които сега вече ми се струваха много по-зловещи.
— Боунс…
— Мога да ги чуя — рече той с равен, безчувствен глас. — Намерили са тяло.
Ръцете му се бяха свили в юмруци около дръжките на мотора и аз много нежно го побутнах.
— Може пък да не е тя. Продължавай напред.
Той подкара мотора и напусна аварийната лента, кратко нареждайки ми да не си свалям каската при никакви обстоятелства. Знаех, че не иска никой да вижда лицето ми, в случай че ни наблюдаваха.
Заради бавната скорост и престрояването на колите ни отне над трийсет минути да пропътуваме трите километра и да стигнем до мястото, където оживлението бе най-голямо. Сега и аз чух насъбралите се полицаи да говорят, обаждаха се по радиостанцията и викаха съдебен лекар, подробно записваха как е било открито тялото…