На вратата се почука.
— Сър, всичко наред ли е там вътре? — Охранителят звучеше разтревожен, но не надзърна в стаята.
— Всичко е наред. Остани на поста си, не искам посетители. Не отваряй вратата, докато не ти наредя. — Гласът на Дон бе уверен и силен, не издаваше болката, която блестеше в очите му заради счупените му колена.
— Ами ако грешиш? Ако великият войник ми беше продупчил главата? Щеше да ти е доста трудно да дадеш обяснение за това.
Дон ме изгледа преценяващо.
— Рискът си заслужаваше. Някога вярвала ли си в нещо толкова силно, че да си готова да убиеш заради него?
Щеше да бъде лицемерие от моя страна да кажа: „Не.“
— Какво е предложението ти?
Дон седна и трепна от болка заради колената си.
— Искаме теб, разбира се. Ти току-що изтръгна заварен метал и обезоръжи обучен войник, въпреки че бе окована с белезници за леглото си, и всичко това за секунда. Няма жив човек, който да е толкова бърз, но има много неживи, които са. След като видях стореното от теб, ми стана ясно, че нямаш против да убиваш тези същества. Всъщност много от тях вече си пратила на оня свят, но сега мнозина ще те търсят. Вече не си анонимна. Аз мога да поправя това. О, знаех, че на Оливър не му е чиста работата, много хора го знаеха, но не можехме да докажем нищо, защото всички агенти, които пратихме да го проучват, не се върнаха. Ти си различна. Тези същества ще си имат работа с някой от тяхната лига и всички обвинения, които ще повдигнат срещу теб заради случилото се няма да имат значение, защото Катрин Кроуфийлд ще умре, а ти ще започнеш нов живот. Ще разполагаш със собствен отряд и всичко останало, което ти е необходимо. Ще станеш едно от най-ценените оръжия, с които американското правителство защитава гражданите си от опасности, които те дори не могат да си представят. Не е ли това, за което си създадена? Не си ли го знаела винаги?
Леле, той беше добър, и ако Тими беше тук, щеше да се почувства доволен. Наистина имаше мъже в черно и току-що ми бяха предложили да се присъединя към редиците им. Замислих се за възможността и предимствата, за радостта от започването на нов живот, без да се притеснявам за полицията или за погребването на телата, или за необходимостта да прикривам истинската си същност от хората около мен. Само преди шест месеца бих била готова на всичко за такова предложение.
— Не.
Едносричната дума увисна във въздуха. Дон премигна.
— Искаш ли да се видиш с майка си?
Беше приел отказа ми прекалено лесно. Мътеше се нещо. Кимнах бавно.
— Тя тук ли е?
— Да, но ние ще я доведем при теб. Никога няма да ти позволят да минеш по коридора, размахвайки половината легло. Тейт, накарай пазача да доведе госпожа Кроуфийлд. Освен това помоли да докарат и инвалидна количка. Артритът ми май започнала се обажда. — С изражение на болка той погледна към колената си.
Жегна ме леко чувство на вина.
— Заслужи си го.
— Струваше си да докажа, че съм прав, Катрин. Някои неща си струва да се направят, въпреки последствията.
Замислих се за Боунс и не можех да не се съглася с него.
Когато пазачът отвори вратата и видя как Тейт придържа счупената си ръка, увиснала под странен ъгъл, и Дон, проснат на пода, физиономията му бе изключително комична. Аз си лежах невинно в леглото и прикрепях страничната част на леглото към мястото й.
— Спънах се, а колегата ми се опита да ми помогне и падна върху мен — обясни Дон, когато стана очевадно, че нещо се бе случило. Пазачът преглътна и кимна. Помогнаха на Дон и скоро докараха майка ми в инвалидна количка. За секунда си помислих да счупя прозореца и да избягам заедно с нея, но изражението й ми подсказа, че няма да се получи.
— Как можа? — попита тя веднага щом затвориха вратата, втренчена в мен с болка в очите, предизвикана от предателството ми.
— Добре ли си, мамо? Страшно съжалявам за дядо и баба. Толкова ги обичах и двамата. — Сдържаните досега сълзи най-сетне потекоха свободно, аз седнах и се протегнах към ръката й.
Тя се дръпна, сякаш бях покрита с мръсотия.
— Как можеш да твърдиш, че съжаляваш? Как можеш да го кажеш, след като те видях с онзи вампир? — Гласът й се извиси до вик и аз нервно погледнах към вратата. Полицаят вероятно щеше да припадне. Ненадейно в тона й се усети молба: — Кажи ми, че греша. Кажи ми, че онези животни, които убиха родителите ми и ме отвлякоха, са ме излъгали. Кажи ми, че не се чукаш с вампир!