Някаква частичка от мен се зарадва, че Боунс е споделил на приятеля си чувствата си към мен. Все още не вярвах, че ме обича, но бе приятно да знам, че за него не съм просто поредното топло тяло.
— Виж, съжалявам, че вампири са убили твой близък, наистина. Но…
— Не бе убита от вампири — прекъсна ме той. — Неколцина френски дезертьори й прерязаха гърлото.
Отворих безмълвно уста, после я затворих. Думите му ми дадоха доста информация, като например че сбърках с предположението кой вид я е убил. Която и да бе тя, била е човек.
— Аз не съм като другите — казах, поглеждайки въпросително към Боунс, за да видя дали му бе споделил и този факт.
— Чух — рече Спейд. — И определено ме хвана неподготвен одеве, ала каквито и да са необикновените ти способности… ти си лесна за убиване. Тупкащият пулс в шията ти е най-голямата ти слабост и ако исках, одеве можех да те отхвърля и да разкъсам гърлото ти.
Усмихнах се.
— Много си самонадеян. Понякога и аз съм такава. Добре ще се разбираме. Изчакай ме тук.
— Котенце… — викна след мен Боунс, без съмнение знаейки накъде съм се запътила.
О, това ще бъде забавно!
— Къде отпраши тя? — чух да пита Спейд.
Боунс издаде нещо като изпълнен със състрадание звук.
— Да ти срита задника. И за протокола, ако мислех, че имам шанс да я спра, щях да опитам. Но жената е инатлива отвъд всякакви граници.
— Инатът няма да й спаси живота. Удивен съм, че ще й позволиш да…
Когато ме видя, Спейд млъкна, вероятно заради предметите в ръцете ми.
— Добре, ти си голям лош вампир, който ще разкъса гърлото ми, нали така? Виждаш, че съм въоръжена, със стомана между другото, защото това ще е само демонстрация и не ми се иска да свършиш вмирисан, като разлагащ се труп. За теб аз съм само една артерия в рокля, затова да не ти пука. Ако докоснеш с уста шията ми, печелиш, но ако първа пронижа сърцето ти, аз печеля.
Погледът на Спейд се плъзна към Боунс.
— Тя шегува ли се?
Боунс изпука с кокалчетата на ръцете си и отстъпи.
— Изобщо.
— Вечерята изстива — подразних го аз. — Ела и ме докопай, кръвопиецо.
Спейд се изсмя, направи подвеждащо движение, след което ми се нахвърли със светкавична скорост. Беше на една ръка разстояние, когато погледна изненадан надолу.
— Гръм да ме удари! — рече и спря насред движението си.
— Не знам какво точно имаш предвид, но добре.
Две стоманени остриета стърчаха от гърдите му. Той ги зяпаше изумен, преди да ги извади и да се обърне удивен към Боунс.
— Не мога да повярвам.
— Нали ти казах, приятелю — сухо отвърна Боунс. — Много е добра с ножовете. Добре, че не се бе упражнявала в хвърлянето им, преди да ме срещне, иначе сега нямаше да стоя тук.
— Наистина. — Спейд все още поклащаше глава, когато погледна към мен. — Добре, Кат. Чудесно ми натри носа и ми показа, че си много по-смъртоносна, отколкото изглеждаш. Виждам, че не мога да те убедя да зарежеш тази работа с Хенеси, а и Криспин очевидно ти има доверие, затова се оттеглям победен.
Той дори ми се поклони, дългата му тъмна коса докосна пода на пещерата по време на грациозното движение. Беше толкова любезен и изтънчен жест, че се разсмях.
— Какъв беше, преди да те пратят в затвора, херцог ли?
Спейд се изправи и се усмихна.
— Барон Чарлс де Мортимър. На вашите услуги.
Уличната лампа над мен беше счупена. Далеч надолу по уличката някаква котка изсъска на незнайна заплаха. На отсрещния ъгъл пясъчнорусият вампир се поклащаше на краката си, едва ли не подскачайки на място. Очевидно бе превъзбуден.
Но не и аз. Беше два през нощта и повечето хора бяха в леглата си, което и на мен ми звучеше примамливо. Благодарение на свръхактивния вампир, срещу когото вървях, обаче това не ми се полагаше.
— Ей, човече!
Щом го приближих, започнах да се оглеждам на всички страни и приведох рамене. Със свежите си синини и опърпаните си дрехи приличах на момиче от плакат за наркопристрастени. Не беше трудно да се преструвам. Просто се бях въздържала да пия кръв, след като Боунс ме поступа за повече достоверност.
— Имаш ли стока, човече? — Продължавах да чеша ръцете си, сякаш си представях иглата.