Той се изсмя остро.
— Не тук, пиле. Но мога да ти доставя. Ела с мен.
— Не си ченге, нали? — отдръпнах се, сякаш се уплаших.
Последва ново кискане.
— Е, това не съм.
Имаше чувство за хумор, нали? Само трябваше да почака да чуе моя майтап.
— Нямам време да те чакам да се обадиш на някого, не мога да чакам…
— В колата ми е — прекъсна ме той. — Ей там.
Той почти подскачаше по улицата. В дъното й имаше дори още по-тъмна алея.
— Ето оттук — извика той, докато аз го следвах по-бавно, оглеждайки се, за да видя дали наоколо няма още мъртви същества. — Ето тук, пиле.
Вампирът задържа отворена вратата на колата си и засия насреща ми. Аз покорно приклекнах да надникна вътре.
Ударът беше очакван, но въпреки това ме заболя. Паднах напред върху седалката до шофьора, както щеше да се случи с нормален човек. Вампирът се закиска и набута краката ми вътре, после затръшна вратата. След още едно кикотене потеглихме.
Бях се отпуснала до него. Той не ми обръщаше никакво внимание, но продължи да се подхилква, докато шофираше. Беше дразнещо. Цикълът трябваше да ми дойде и на сутринта имах тест. Леле, ама той наистина си избра грешното момиче.
Без предупреждение колата му бе блъсната отзад. Разтърсващият удар ми даде идеалната възможност да измъкна кола от ботуша си. Той силно изпищя, когато го забих в гърдите му, нарочно пропускайки сърцето, но въпреки това достатъчно близо до него, за да привлека вниманието му.
— Млъкни, пиле! — троснах се. — Отбий или отново ще те ударят отзад. И ако това се случи, можеш да се досетиш къде ще се плъзне острието.
Шокът, изписан на лицето му, бе едва ли не комичен. Сетне очите му блеснаха.
— Долу ръцете от мен!
— Не си хаби светлинките за мен, друже, тия не ми минават. Имаш още около три секунди, за да отбиеш, или ще ти пожелая лека нощ завинаги.
Зад нас Боунс накара двигателя да изреве за по-голям ефект. Повторен сблъсък щеше да вкара кола право в сърцето му и вампът го знаеше.
Не отклоних поглед, когато спряхме и Боунс отвори вратата на шофьора.
— Е, Тони, как е?
Вампирът вече не се смееше.
— Не знам къде е Хенеси! — изкрещя той.
— Добре де, друже, и аз ти вярвам. Котенце, нали ще караш ти? Двамата с Тони трябва да си поговорим.
Боунс премести Тони на задната седалка. Аз седнах зад волана и нагласих огледалото за обратно виждане така, че да мога да ги наблюдавам.
— Накъде?
— Просто наоколо, докато нашият приятел Тони не ни даде точни инструкции.
Зарязахме сплесканата кола, която караше Боунс, край пътя. Беше за Тед, защото на нас не ни трябваше. Да имаш приятел, собственик на автоморга, се оказваше доста полезно.
— Не знам нищо. Просто се опитвам да изкарам малко кинти — отново опита Тони.
— Лъжец — развеселено рече Боунс. — Ти си човек на Хенеси и не ми казвай, че не знаеш как да се свържеш с него. Всички вампири знаят как да се свържат с господаря си. Би трябвало да те убия само заради мизерния животец, който водиш. Да се преструваш, че продаваш наркотици на пристрастени, и да ги хипнотизираш със зелени очи, за да си мислят, че са получили за каквото са платили — ти си жалък.
— Задник — съгласих се и аз.
— Той ще ме убие — изскимтя Тони.
— Не и ако е мъртъв, а и ти вече си на път да умреш. Какво, мислиш, ще направи с теб Хенеси, когато открие, че си позволил да те заловят? Да не мислиш, че ще е благосклонен, като разбере колко непредпазлив си бил и как съм те заловил? Въобразяваш си, че ще ти прости, защото е толкова свестен мъж, така ли? Той ще ти откъсне проклетата глава и ти го знаеш. Аз съм единствената ти надежда.
Тони погледна към мен, сякаш търсеше помощ. Аз му показах среден пръст. Е, какво друго очакваше?
Той отново се обърна към Боунс.
— Обещай да не ме убиваш и ще ти кажа всичко.
— Няма да те убия, освен ако не откажеш да говориш — грубо отвърна Боунс. — И ако ме излъжеш, аз наистина няма да те убия, но ще ти се иска да го направя. Бъди сигурен.
В тона му се прокрадна студенина, която ми напомни за времето, когато аз бях на мястото на Тони. Да, Боунс можеше да бъде много страшен.
Тони запя. Бързо.
— Напоследък Хенеси пази в тайна местонахождението си, но ако имам нужда от нещо, трябва да отида при Лола. Имам адреса й, живее в Дансинг. Двамата с Хенеси са доста близки. Ако тя не знае къде е той, поне ще има представа кой знае.