— Дай ми адреса й.
Тони издрънка информацията. Боунс не си направи труда да записва, но навярно причината се криеше в това, че все още държеше камата забита в гърдите на Тони.
— Котенце, качи се на шосе 1–69 и давай на север. Отиваме в Дансинг.
Последва тричасово пътуване. Боунс получаваше точни указания от джипиеса на мобилния си телефон и повтаряше колко харесвал модерните технологии. Последният километър вървяхме пеша, след като паркирахме колата на Тони край недалечния магазин за хранителни стоки и взехме вампира с нас. Боунс държеше ножа и го заплашваше със зловеща усмивка на уста, че само да гъкне, и ще го довърши. Когато наближихме, видях, че Лола живее в жилищна сграда с апартаменти, въпреки че нейният бе много по-шикозен от моя или този на Чарли. Беше пет сутринта, а къде се намирах аз? Спотайвах се край чужда жилищна сграда. Надявах се да свършим навреме, за да успея да се върна и да си взема изпита. Направо не можех да си представя какво щях да кажа на професора, ако не отидех. Ама честно, трябваше да преследвам един лош вампир! Някак си не вярвах, че това оправдание ще мине.
— Колата й не е тук — прошепна Тони, като взе на сериозно заплахата на Боунс и внимаваше да не повишава глас.
— И можеш да кажеш от пръв поглед, а? — попита Боунс със силен скептицизъм в гласа.
— Когато я видите, ще разберете — отвърна Тони.
Боунс сложи пръст на устните си, когато се приближихме на около трийсетина метра, давайки ни знак двамата с Тони да останем по местата си, докато той проверява сградата. Устоях на желанието да му покажа същия пръст, който показах и на Тони по-рано, но се успокоих с мисълта, че наблюдаването на периметъра също е важна задача. И ако чуех някакви подозрителни шумове, можех веднага да скоча и да се намеся.
Боунс изчезна зад далечния край на сградата. Минутите отлитаха, превръщайки се в час. Боунс още не се бе върнал, но не бях доловила никакви шумове от сбиване, затова предположих, че се е покрил някъде. Скоро слънцето щеше да изгрее и приклекналата ми поза, заплашвайки Тони с ножа, ми стана неудобна. Гърбът ме заболя и с раздразнение осъзнах, че никога нямаше да стигна навреме за изпита си.
Тъкмо щях да потърся удобно място на земята, където да седна, когато една кола отби. Е, точка за Тони. Прав се оказа. Тази кола се забелязваше от пръв поглед.
Беше яркочервено ферари и жената, която тъкмо го паркира, не бе човек. Приведох се по-ниско. Храстите ни скриваха добре и от малкото хълмче, където се криехме, имах добра видимост към жената. Косата й бе черна и късо подстригана, а чертите на лицето й бяха азиатски. Колата й, дрехите й и дори чантата й бяха много скъпи. Всичко по нея крещеше, че е червива с пари.
Беше стигнала на около три-четири метра от входа на сградата, когато се показа Боунс. Явно беше чакал скрит зад вратата. Тя се опита да избяга, ала той се хвърли след нея и й отряза пътя към свободата.
— Не толкова бързо, Лола.
Жената се изпъна и вирна брадичка.
— Как смееш да ме докосваш!
— Да смея ли? — Боунс се изсмя. Не беше чаровен както обикновено. — Хубава дума. Говори за кураж. Ти смела ли си, Лола? Скоро ще разберем това.
Последното изречение бе изречено многозначително. Тя се огледа, преди да му хвърли кръвнишки поглед.
— Правиш голяма грешка.
— Няма да ми е първата. — Той я дръпна към себе си. — Е, добре, сладурано. Знаеш какво искам.
— Хенеси и останалите ще те убият, въпрос на време е — изплю думите тя.
Боунс я стисна за челюстта и придърпа по-близо лицето й.
— Е, не обичам да посягам на жени, но мисля, че си си заслужила правото да бъдеш изключение. Тук е доста открито, затова времето ме притиска. Ще ми кажеш кой друг е замесен с Хенеси и къде да ги открия или ти обещавам да изтърпиш всяко унижение и мъчение, което си помогнала да бъде причинено на други. Как ти се струва? Срещал съм доста покварени и жестоки мъже по време на пътуванията си, които ще са във възторг да ти помогнат да вкусиш от собствената си отрова. Нека ти кажа какво ще направим — ще те продам на тях. Обратите са честна игра, нали? Бих казал, че е честно да дойде и твоят ред.
Лола ококори очи. Виждах това от мястото на прикритието си.
— Не знам къде е Хенеси, не ми е казал!
Боунс започна да я влачи обратно към паркинга.
— Благодарение на теб току-що Коледа дойде по-рано за някои късметлии социопати — рече той грубо.