— Чакай! — Това бе молба. — Знам къде е Суич!
Боунс спря и я разтърси жестоко.
— Кой е Суич?
— Палачът на Хенеси — рече Лола с нацупени устни. — Нали знаеш, че той мрази да си цапа ръцете. Суич се оправя с мръсната работа, като например затриването на свидетели или отърваването от телата. Освен това вербува нови попълнения, понеже загубихме Стефани, Чарли и Дийн. Благодарение на новия покровител на Хенеси дори не ни се налага да се тревожим за досадна намеса от страна на хората.
Нещо на покрива на сградата привлече вниманието ми тъкмо когато Боунс рече:
— Какво е истинското име на Суич и кой е новият покровител на Хенеси?
Две фигури скочиха от десететажната сграда. Боунс и Лола бяха точно под тях. Изскочих от храсталаците.
— Погледни нагоре!
Тогава две неща се случиха едновременно. Лола извади пояс от чантата си, Боунс погледна нагоре, а аз инстинктивно, без да се замисля, метнах трите сребърни ножа, които държах в ръката си.
Тони избра същия момент да нападне. Беше се наложило да го пусна, за да хвърля ножовете, и сега той ме нападна с оголени зъби, събаряйки ме на земята. Предпазих се от щракащите му челюсти и се свих, забивайки колена в гърдите му, за да го отхвърля назад, после извадих другото си оръжие и го пронизах в сърцето. Той издаде странен звук, почти като болезнено кискане, и се строполи на една страна.
Скочих точно навреме, за да видя как Боунс се навежда над Лола. Тя беше просната на цимента и от гърдите й в кръг стърчаха три сребърни ножа. Зад тях лежаха две тела с откъснати глави. Въздушните нападатели бяха намерили смъртта си.
Боунс се изправи и се вторачи в мен.
— Дявол го взел, Котенце, не отново!
О-о-ох. Присвих се инстинктивно, опитвайки да скрия от него трупа на Тони. Сякаш така щеше да е по-малко мъртъв.
— Тя щеше да те намушка — оправдах се аз. — Виж ножа в ръката й.
Той обаче гледаше земята край краката ми.
— И него ли?
Кимнах смутено.
— Нападна ме.
Боунс просто ме гледаше.
— Ти не си жена — най-сетне заключи. — Ти си Мрачният жътвар с червена коса!
— Не е честно… — запротестирах, но бях прекъсната от пронизителен писък.
Жена в делови костюм изпусна чантата си и крещейки, избяга обратно в сградата. Очевидно труповете на паркинга й бяха изкарали ангелите. Не очакваш да се натъкнеш на подобна гледка, когато сутрин отиваш на работа.
Боунс въздъхна и извади ножовете от тялото на Лола.
— Хайде, Котенце, да вървим. Преди да убиеш още някого.
— Не смятам, че е смешно…
— Поне измъкнах малко информация от Лола — ведро продължи той, дърпайки ме към колата.
— Хенеси си има палач — Суич. Като за начало ще се опитаме да разберем кой е той.
— Тя щеше да те убие…
— Някога хрумвало ли ти е да се прицелиш другаде, освен в сърцето?
Вървяхме много бързо. Още хора излязоха от сградата зад нас. Личеше си по новите викове.
Стигнахме колата, когато той внезапно ме целуна силно.
— Харесва ми, че искаш да ме защитиш, но следващия път опитай само да ги раниш, хм? Нали се сещаш, можеш да се целиш с ножовете и в главата на нападателя? Тогава ще е изваден от строя за миг, но няма да се превърне в купчина гниещи останки. Просто ти давам идея, върху която да помислиш.
Глава 17
Дори с превишената скорост, с която караше Боунс, нямаше да имам време да се изкъпя, преди да отида в колежа. Щях да извадя късмет, ако имах секунда време да мина през апартамента си, за да се преоблека.
— Трябва да оставя това при Тед — каза ми той, когато слязох от колата. — Ще се върна след няколко часа.
— Тогава ще спя — измрънках. — Трябва ли да…
— Здрасти, Кати!
Тими отвори вратата си с широка усмивка. Явно ме бе видял през прозореца.
Боунс така го изгледа, че усмивката на момчето замръзна на лицето му.
— Съжалявам, не знаех, че имаш компания — извини се Тими и едва не се препъна, бързайки да се скрие в апартамента си.
Изгледах Боунс със същата враждебност, защото бе изплашил и без това плахия ми съсед.
— Няма нищо — отвърнах, усмихвайки се на Тими. — Той и без това не е точно „компания“.
— О! — Тими срамежливо погледна към Боунс. — Да не си братът на Кати?