Выбрать главу

— Откъде, по дяволите, ти хрумна, че съм й брат? — тросна се Боунс.

Тими толкова бързо отстъпи, че си удари главата в рамката на вратата.

— Извинявай! — ахна той и отново се удари във вратата, преди да успее да влезе вътре.

С решителна крачка отидох до Боунс и го ръгнах с пръст в гърдите. Погледът му можеше да бъде определен като опърничав… ако не беше над двестагодишен.

— Имаш избор — казах, натъртвайки всяка дума. — Или сега да се извиниш много искрено на Тими, или да си тръгнеш и да се завреш обратно в пещерата си, където ти е мястото, щом се държиш като неандерталец. Не знам какво те прихваща, но той е мило момче, а заради теб навярно ще си подмокри гащите. Решението е твое, Боунс. Така че действай.

Тъмната му вежда се изви нагоре. Аз затупках с крак.

— Едно… две…

Той измрънка някаква ругатня, изкачи стълбите и почука на вратата на Тими.

— Добре, друже, много съжалявам за ужасната си грубост и те моля за прошка — рече със заслужаваща възхищение смиреност, когато Тими открехна вратата. Само аз долових резкостта в гласа му, когато продължи: — Мога само да кажа, че тя бе причинена от разбираемата ми обида заради думите ти, че Кати ми е сестра. И понеже довечера ще я чукам, можеш само да си представиш колко стресиран щях да бъда при мисълта, че оправям сестра си.

— Идиот такъв! — избухнах аз, когато ченето на Тими увисна. — Единственият, когото ще чукаш довечера, си ти самият!

— Нали искаше да съм искрен — възрази той. — Е, сладурче, бях искрен.

— Влизай в колата, ще се видим по-късно, ако спреш да се държиш като пълен задник!

Погледът на Тими шареше между двама ни, все още със зяпнала уста. Устните на Боунс се разтеглиха в усмивка, представляваща по-скоро озъбване.

— Радвам се, че се запознахме, друже, и нека ти дам един съвет: дори не си го и помисляй. Направиш ли опит да я сваляш, ще те кастрирам с голи ръце.

— Разкарай се! — Тропнах с крак, за да подчертая думите си.

Мина покрай мен, после се извърна и силно ме целуна по устните, преди да отскочи, за да избегне дясното ми кроше.

— Ще се видим по-късно, Котенце.

Тими изчака Боунс да потегли с колата и да се изгуби от поглед, преди да посмее да проговори:

— Това гаджето ти ли е?

Изсумтях, предполагам, утвърдително.

— Той наистина не ме харесва — каза Тими почти шепнешком.

Още веднъж погледнах в посоката, в която бе изчезнал Боунс, преди да поклатя глава заради странното му поведение.

— Да, Тими. Предполагам, че не те харесва.

Влязох в залата точно когато професорът раздаваше тестовете. Мръсният ми, раздърпан и разчорлен външен вид предизвика доста погледи и няколко сръгвания с лакът между състудентите ми, които се престорих, че не забелязвам. Бях толкова уморена, че дори не знам какви отговори надрасках. Последвалите часове минаха още по-зле. Задрямах по време на физиката и човекът до мен трябваше да ме сръга, за да се събудя. Когато се върнах в апартамента си, открих, че цикълът ми е дошъл.

Вече беше официално. Денят ми бе скапан.

Със сетни сили се изкъпах, преди да се отпусна в леглото. Пет минути по-късно на вратата ми се почука.

— По-добре се разкарай — извиках със затворени очи.

Чукането стана по-настойчиво.

— Катрин!

По дяволите. Беше майка ми. Какво става, Боже? Искаш да видиш още колко мога да изтърпя ли?

— Идвам!

Сънена отворих вратата, по пижама. Майка ми мина покрай мен с неодобрителен поглед.

— Не си облечена. Филмът започва след по-малко от час.

Пак по дяволите! Днес беше понеделник и й бях обещала да отидем заедно на кино. След всичко случило се бях напълно забравила.

— О, мамо, съжалявам. Снощи си легнах много късно и сега тъкмо се вмъквах под завивките…

— Уби ли някое от онези чудовища? — прекъсна ме тя и начумерването й изчезна като с магическа пръчица.

— Само това ли те интересува?

Грубият въпрос изненада и двете ни. По лицето й се изписа болка, а мен ме заля чувство за вина.

— Съжалявам — казах отново. Леле, звучах като Тими. — Всъщност снощи спипах два лоши вампира.

Отчасти това бе истина. Просто не споменах някои подробности, които нямаше нужда да узнава.

— Лоши? — попита тя с блясък в очите. — Какво искаш да кажеш с това лоши! Те всички са лоши!

Тя не може да се промени, казах си, този път борейки се с различен вид вина. Единственият вампир, който е виждала, я е изнасилил.