— Нищо. Просто съм много уморена. Може ли да отидем на кино друг път? Моля те.
Тя отиде в кухнята от два квадратни метра и отвори хладилника. Онова, което видя вътре, накара лицето й да се свъси още повече.
— Празен е. Нямаш никаква храна. Защо нямаш никаква храна?
Свих рамене.
— Още не съм ходила до магазина. Забравих, че ще наминеш.
Вчера на обяд бях изяла последните инстантни спагети, а не можех да й кажа, че Боунс обикновено ме извеждаше да ядем навън. Това бе едно от малкото нормални неща, които правехме заедно, макар че избирахме слабо посещавани заведения, за да не бъдем забелязани.
— Изглеждаш много бледа.
Отново този обвиняващ тон. Прозях се, надявайки се, че ще разбере намека.
— Да, както обикновено.
— Катрин, по-бледа си от обикновено, нямаш никаква храна… да не си започнала да пиеш кръв?
Устата ми още бе отворена заради прозявката, но при този въпрос така си и остана.
— Ти сериозно ли говориш? — успях да попитам.
Тя отстъпи назад. Наистина отстъпи.
— Пиеш ли?
— Не!
Пристъпих към нея, ядосана и наранена, защото видях как се сви.
— Ето. — Сграбчих ръката й и я притиснах към шията си. — Усещаш ли това? Това е пулс. Не пия кръв, не се превръщам във вампир и хладилникът ми е празен, защото не съм ходила до магазина! За Бога, мамо!
Тими улучи този миг да надникне през вратата.
— Вратата ти бе отворена…
Той спря, стреснат от вбесеното изражение на лицето ми. Майка ми отдръпна ръката си от шията ми и поизправи рамене.
— Кой е този, Катрин?
Тими се слиса от тона й. Горкото момче не знаеше, че това е нормалният й говор.
— Бъди мила! — изсъсках.
Първо Боунс го бе уплашил, сега майка ми навярно щеше да му докара инфаркт.
— Това ли е приятелят ти? — попита тя с шепот, който той съвсем ясно чу.
Тъкмо се канех да отрека, когато ми хрумна нещо. Нещо лукаво, пресметливо и подходящо. Погледнах Тими и видях точно каквото виждаше майка ми. Жив, дишащ млад мъж. Мъж, който бе сто процента не-мъртъв.
В моя защита трябва да кажа, че явно се бях побъркала заради липсата на сън, цикъла си и обвинението, че съм преминала на течна храна.
— Да! — изстрелях отговора си безразсъдно и убедително. — Мамо, запознай се с приятеля ми, Тими!
Изтичах при него, прикривайки втрещеното му изражение от нея, и ентусиазирано го целунах по бузата.
— Моля те, излъжи — помолих го, шепнейки в ухото му, като в същото време го прегърнах.
— Ох! — изписука той.
Опа! Стиснах го прекалено силно. Пуснах го с широка усмивка.
— Не е ли сладък?
Тя се приближи към нас, оглеждайки го от главата до петите. Тими я загледа глуповато, преди да подаде ръка.
— З-здравейте, госпожо…?
— Госпожица — моментално го поправи тя.
Той пребледня от натъртването на думата, без да има представа от множеството причини, които превръщаха тази тема в изключително деликатна. Трябваше да му се признае обаче, че не избяга през вратата.
— Госпожице — опита той отново. — Радвам се да се запознаем, госпожице…?
— Спала си с него, а той дори не знае фамилията ти? — попита майка ми намръщено.
Погледнах към тавана, преди да ощипя Тими, когато той започна да отстъпва.
— Не й обръщай внимание, скъпи, понякога забравя обноските си. Мамо, как предпочиташ да те нарича Тими? Джъстайна или госпожица Кроуфийлд?
Тя все още ме гледаше с поглед, който казваше „Как можа?“, но студенината й се поразтопи.
— Джъстайна е по-добре. Хубаво е, че най-накрая се запознахме, Тими. Катрин ми разказа как си й помогнал да убиете онези демони. Радвам се, че на света има още някой, който помага да се отървем от тях.
Тими изглеждаше, сякаш всеки миг ще припадне.
— Да отидем да вземем малко кафе — казах и на практика го избутах през вратата, преди да е започнал да отрича. — Ти остани тук, мамо. Той живее в съседния апартамент. Ей сега се връщаме!
Още щом се озовахме в жилището на Тими, го придърпах и понижих глас:
— Горката ми майка! Има дни, когато се чувства добре, през други не чак толкова. Докторът трябваше да нагласи дозите й, но никога не можем да предвидим кога някой от тези моменти ще ни връхлети. Не обръщай внимание на бърборенето за демони и убийства. Тя е много религиозна. Вярва в убиването на духове и така нататък. Просто кимай и се опитай да не говориш много.