Слава Богу, това бе достатъчно сложно, за да забравя да го опипвам.
— Защо не искаш да си свободна? — попитах я.
— Вампирите без господар са лесна плячка, nina. Всеки може да се възползва от тях, без да има кой да ги защити. Същото е като с вашите държави. Ако си без националност, към кого ще се обърнеш в момент на нужда? Кой ще те защити?
— Системата, в която живеете, е гадна и брутална — рекох, радостна, че имам пулс.
— Не бъди толкова наивна — остро отвърна тя. — Структурата на обществото ни е много по-хуманна от вашата. Колко хора умират от глад всеки ден, защото вашите нации отказват да поемат грижата за тях? Ето ти пример: колко американци умират от болести, за които има лечение, но болните не могат да си го позволят? Вампирите никога не биха допуснали някой от техните да затъне в бедност или да гладува. Дори и Хенеси, който е звяр, би приел като лична обида някой от подопечните му да живее в такова състояние. Най-лошите от нашия вид се отнасят към служещите им вампири много по-добре, отколкото вашите държави към гражданите си.
— Франческа… — Спейд вече не се смееше.
Тя му махна с ръка.
— Свърших.
Но аз не бях.
— Е, щом вие, кръвопийци такива, сте такива стожери на добродетелта, защо тогава никой от вас не се е опълчил на Хенеси, за да го спре да посяга на моя вид? Боунс ми каза, че пет процента от съществата на два крака са неживи, което значи, че сте много! Или пък отвличането, изнасилването, убийството и консумирането на човеци не се счита за толкова важно нещо?
Боунс положи ръка върху моята.
— Котенце, може би…
Франческа се изстреля от стола си.
— Събуди се! Това, което прави Хенеси, е нищо в сравнение с това, което правят хората! Всяка година из Европа и Азия се продават в робство над петдесет хиляди тийнейджъри, и това не е дело на вампири! В Конго брутално малтретирани и изнасилени са над сто хиляди жени, и то от бунтовници и войници от собствената им армия! В Пакистан все още има райони, където „заради честта“ по разпореждане на съда биват убити и изнасилени жени, но твоята страна и светът не правят нищо по въпроса! Вампирите може и да се интересуват преди всичко от собствените си проблеми, но ако ние започнем да управляваме планетата, ще се отървем от хората, които са най-големите злодеи…
— Достатъчно!
За миг Боунс се озова пред нея. Не я докосна, ала гласът му бе като удар с камшик.
— Спомням си едно младо момиче, което преди около деветдесет години имаше подобни възгледи. Сега нека дам отговор на поставеното от теб условие. Да, ще те взема под закрилата си, след като убия Хенеси. Освен това, ако ми дадеш каквато и да е полезна информация, ще ти платя, когато всичко това свърши. Имаш думата ми и по двата въпроса. Това устройва ли те?
Очите на Франческа имаха зеления цвят на светофар, но бавно потъмняха и станаха кафяви, както в началото на срещата ни. Тя седна, прехапа долната си устна за миг и после кимна.
— Споразумяхме се.
След това нещата се развиха доста бързо. Франческа не знаеше кой е Суич, нито кои са новите покровители на Хенеси, затова Боунс й обясни как да се свързва с него, но не й спомена къде живеем. Спейд каза, че ще отпътува от града, за да опита да издири друга информация за Хенеси, и че по-нататък ще се обади на Боунс. И това беше. Двете с Франческа не се сбогувахме. Тя остана в хотелската стая. С Боунс си тръгнахме, но този път не взехме асансьора, въпреки че се намирахме на двайсетия етаж. Той ми посочи стълбите и аз заслизах надолу. Това поне ми осигури някакво друго занимание, вместо само да кипя от гняв.
— Преди никога не си ми разказвал за вампирското общество — спокойно отбелязах. Слязохме един етаж по-надолу. Оставаха още деветнайсет.
Боунс ме изгледа с неразгадаем поглед. Вече не държеше ръката ми. Бях напъхала юмруци в джобовете си.
— Никога не си ме питала.
Първият ми подтик бе да се ядосам и да му кажа да не извърта. Отворих уста да пусна някой остър коментар, но по изключение премислих още веднъж и затворих уста.