— Не, не съм.
Ако той бе повърхностен като мен, щеше да отвърне, че единственото, за което съм питала или към което съм проявявала интерес по отношение на вампирите, е как да ги убивам. Че всичко, свързано с културата, вярванията, ценностите или традициите им, не ме е засягало. Беше много плашещо да осъзная, че мислех със съзнанието на убиец. Бях само на двайсет и две. Кога успях да стана толкова студена?
— Как се е случило? — попитах много тихо. — Как са се появили вампирите?
Толкова елементарен въпрос. Никога преди не си бях правила труда да го задам.
Боунс почти се усмихна.
— Коя версия предпочиташ — еволюционната или тази за Твореца?
Замислих се за миг.
— За Твореца. Аз съм вярваща.
Стъпките ни кънтяха, докато продължавахме да слизаме надолу, и той заговори тихо. Ехото в стълбището беше силно и въпреки че бе късно през нощта, нямаше нужда да ужасяваме някой, случайно дочул разговора.
— Водим началото си от двама братя, които живеели различен живот и единият завиждал на другия. Всъщност той толкова много му завиждал, че това довело до първото убийство в света. Каин убил Авел и Бог го прокудил, но не и преди това да го дамгоса, за да го направи различен от всички останали.
— Битие, Четвърта глава — прошепнах. — Мама много настояваше да познавам Библията.
— Следващата част не можеш да я намериш в никоя библия, която си чела — продължи той, без да спира да ми хвърля коси погледи. — „Дамгата“ била трансформацията му в нежив. За наказание, задето бил пролял кръв, той бил принуден да я пие до края на дните си. По-късно Каин се разкаял, че убил брат си, и създал свое общество, съществуващо на ръба на онова, от което бил отлъчен. Децата, които той „създавал“, били вампири, те създали други от своя вид и така нататък. Разбира се, ако попиташ някой гул, ще ти разкаже тяхната версия на историята. Те твърдят, че Каин бил превърнат в гул, а не във вампир. Темата кой се е появил пръв, е била обект на свади от незапомнени времена, но няма как да попитаме Каин, за да ни даде отговора.
— Какво се е случило с него?
— Той е неживата версия на Господ. Наблюдава децата си от сенките. Кой знае дали наистина е така? Или дали Бог най-сетне не е решил, че е изкупил вината си, и не го е прибрал обратно?
Замислих се над думите му. Боунс ускори крачка.
— Сега си мислиш, че майка ти е права, нали? — измъчено попита той. — Че сме убийци? Ние сме децата на първия убиец на този свят, освен ако не приемеш хипотезата, че вампирите и тулите са обикновена еволюционна мутация.
Не изоставах от него. Дванайсети етаж… единайсети…
— Първата жена от моя вид също е преживяла доста гадости заради това, което е направила — казах най-сетне, свивайки рамене. — След цялата тази работа с ябълката едва ли имам право да критикувам.
Той се разсмя и ме взе в обятията си толкова бързо, че единият ми крак остана протегнат във въздуха. Устата му се притисна в моята, отнемайки дъха ми, и безумният импулс, който ме бе принудил да се държа така странно преди малко, ме обзе отново, но проявявайки се по друг начин. Обгърнах врата му с ръце, обвих крака около талията му и го целунах така, сякаш само със силата на волята си можех да изтрия спомена за всяка жена, присъствала в миналото му.
Чух звук от разпаряне на плат. Усетих стената зад гърба си и в следващия миг той вече бе в мен.
Вкопчих се за него, с нарастваща възбуда впих нокти в гърба му, устните ми останаха притиснати в шията му, за да заглуша виковете си. Той простена срещу кожата ми, свободната му ръка бе вплетена в косата ми, докато тялото му се движеше по-бързо и по-дълбоко. Нямаше нежност, но аз и не копнеех за такава, наслаждавайки се на необузданата страст помежду ни.
Внезапно всеки мускул в мен се сви и после се отпусна в прилив на екстаз, който се разля в тялото ми и го усетих чак в пръстите на краката си. Боунс също извика и няколко трескави минути по-късно се отпусна върху ми.
Чу се скърцане на врата, шокирано ахване и неговият груб глас:
— Разкарай се, нищо не си видял!
Вратата се затвори и тогава дойдох на себе си и щях да потъна в земята от срам.
— Боже мой, какво ми става?
Бутнах го и той ме постави обратно на земята с дълга целувка.
— Нищо, ако питаш мен.
Джинсите ми бяха разпрани от ципа до бедрата. Който и да се бе опитал да слезе по стълбите, отдавна бе изчезнал, ала аз все още се свивах от срам заради гледката, която му бяхме предложили. Коя е курвата сега? Лицемерка!