Той се приведе, все едно да помага на Дани да стане, но аз го чух да казва с тих страховит глас:
— Ако кажеш и една дума, следващото, което ще смачкам, ще са скъпоценностите ти. Тази вечер извади късмет, друже. Трябва да си благодарен, че тя ме спря, иначе щях да си устроя парти, което нямаше да доживееш да запомниш.
Докато Дани преглъщаше, хлипаше и притискаше ръка към гърдите си, Боунс ме забута към изхода, след като хвърли петдесетачка на бармана, което бе прекалено много за питиетата, които изпих.
— Най-добре да си вървим, сладурче. Ще се наложи да опитаме друга вечер. Привлякохме прекалено много внимание.
— Казах ти да го оставиш. — Последвах го до пикапа и отпрашихме веднага щом се качихме. — Дявол да го вземе, Боунс, това можеше да бъде избегнато.
— Видях лицето ти, когато те заговори. Стана бяла като привидение. Знаех кой е той и знаех колко ще те заболи.
Нежният му тон бе някак по-въздействащ и от писък.
— Но какво постигна, като му смаза ръката? Няма да разберем дали Хенеси, или Суич ще се появят тази вечер. Ами ако някой от тях дойде и отвлече някого? Може би някое момиче ще загуби живота си само защото Дани е преспал с мен, а после ме е зарязал. Не си струваше.
— Обичам те. Нямаш представа колко си ценна за мен.
Гласът му оставаше тих, но този път трепереше от емоция. Прекалено бях разстроена, за да карам и да говоря едновременно, затова отбих от магистралата и се обърнах към него.
— Боунс, аз… аз не мога да кажа същите думи, но ти означаваш за мен повече от всеки друг. През целия ми живот. Това не е нищо, нали?
Той се приведе напред и обхвана лицето ми с длани. Същите пръсти, които току-що бяха смазвали и осакатявали, внимателно погалиха брадичката ми, сякаш бях от фин кристал.
— Нещо е, но копнея да чуя друг отговор. Осъзнаваш ли, че тази вечер за пръв път чух как някой те нарича с истинското ти име?
— Това вече не е истинското ми име. — Честно, наистина така го чувствах. Колко вампирско от моя страна.
— Какво е цялото ти име? Аз вече го знам, естествено, но искам да те чуя как го произнасяш.
— Катрин Кроуфийлд. Но можеш да ме наричаш Кат. — Последното изрекох с усмивка, защото винаги използваше прякора, който той ми бе измислил.
— Мисля, че ще продължа да те наричам Котенце. — Той също ми се усмихна и напрежението изчезна. — На такова ми приличаше, когато се срещнахме за пръв път. На ядосано, решително, смело малко котенце. И от време на време се гушкаш като такова.
— Боунс, знам, че не искаше с това да се изчерпи наказанието на Дани, и доколкото те познавам, вече си преброил дните му. Но не искам смъртта му да ми тежи на съвестта. Обещай ми, че никога няма да го направиш.
Той ме изгледа изумено.
— Да не би още да имаш чувства към този пикльо?
Очевидно имахме още какво да изясняваме по отношение на добрите убийства и лошите.
— О, имам чувства към него. Иска ми се лично да му извия врата, повярвай ми. Но въпреки всичко това не е редно. Обещай ми.
— Добре, обещавам да не го убивам.
Предаде се прекалено лесно. Присвих очи.
— Сега ми обещай, че също така няма да осакатиш, инвалидизираш, разчлениш, ослепиш, измъчваш или нараниш по какъвто и да е начин Дани Милтън. Или да седиш и да наблюдаваш как някой друг го прави.
— Мътните го взели, не е честно! — запротестира той.
Явно беше добре, че не приех за чиста монета първото му обещание.
— Обещай!
Той издаде ядно сумтене.
— Добре. По дяволите! Май доста добре съм те научил да преговаряш, а?
— Да, така е. Сега не можем да се върнем в бара. Какво ти се прави?
Той проследи с пръст извивката на устните ми.
— Ти решаваш.
Обзе ме палавост. Заради щателното издирване, четенето на доклади за изчезнали хора и аутопсиите, и изключително мрачната задача да открием шайка серийни убийци, не бяхме имали време да се поотпуснем. Включих на скорост и се насочих на юг. След час отбих по един черен път.
Боунс ми се усмихна.
— Пътуване в миналото, така ли?
— Значи наистина си спомняш това място?
— Трудно е да се забрави — изсумтя. — Тук се опита да ме убиеш. Беше толкова притеснена, че не преставаше да се изчервяваш. Досега никой, който се е опитвал да ме промуши с кол, не се е изчервявал толкова много.
Паркирах така, че да гледаме към водата, и откопчах предпазния колан.