— От кредитни карти — отвърнах на мига. — Вече ги дават на всеки.
Тя се намръщи неодобрително.
— Това ще ти докара беля на главата.
Едва не се разсмях от напрежението. Само да знаеше как всъщност се бях сдобила с тези неща, щеше да забрави напълно за опасностите, които криеха високите лихви!
— Мамо, много се радвам да те видя, наистина, но…
От начина, по който се бе вторачила в спалнята, мразовита тръпка полази по гръбнака ми. Беше ме страх да се обърна. Нима Боунс бе пренебрегнал забраната ми и бе излязъл?
— Катрин… имаш и ново легло!
За малко да се строполя на земята от облекчение.
— Беше на разпродажба.
Тя се приближи намръщена и положи ръка на челото ми.
— Не ми се струваш топла.
— Повярвай ми — казах й съвсем искрено, — всеки момент мога да повърна.
— Е! — Тя отново огледа свъсено жилището и сви рамене. — Следващия път ще се обадя предварително. Мислех, че можем да излезем на вечеря, но… о, искаш ли да ти донеса нещо?
— Не! — Прозвуча прекалено категорично. Смекчих тона си. — Исках да кажа благодаря, но нямам апетит. Ще ти се обадя утре.
Много по-внимателно, отколкото се бях отнесла към Боунс, я избутах към вратата. Тя само ме погледна и въздъхна.
— Заради това главоболие се държиш много странно, Катрин.
Долепих ухо до вратата, след като я затворих след нея, за да се уверя, че наистина си е отишла. Някаква параноична частичка от мен се опасяваше майка ми да не се преструва и да не отвори вратата, за да ме сгащи с неживото ми гадже.
Някакъв шум ме накара да се извърна. Боунс стоеше на вратата на спалнята, но вече бе облечен. Смехът, който излезе от устните ми, бе безрадостен и фалшив.
— Уф, за малко!
Той ме гледаше. Изражението му вече не беше гневно и тъкмо това ме притесни. С гнева можех да се справя.
— Не мога повече да гледам какво си причиняваш.
Предпазливо попитах:
— Какво си причинявам?
— Продължаваш да се наказваш за греховете на баща си — твърдо отвърна той. — Колко дълго се очаква да плащаш за тях? Още колко вампири трябва да убиеш, преди с майка ти да изравните резултата? Ти си един от най-смелите хора, които съм срещал, но въпреки това си уплашена до смърт от собствената си майка. Не го ли осъзнаваш? Всъщност не мен криеш в гардероба, а себе си.
— Лесно ти е да говориш така, твоята майка е мъртва! — Седнах на дивана с пухтене. — Не ти се налага да се тревожиш дали тя няма да те намрази за това, с кого спиш, или дали въобще ще я видиш някога отново, ако й признаеш истината! Какво да направя? Да рискувам връзката си с единствения човек, който винаги е бил до мен в живота ми? Тя ще те погледне и единственото, което ще види, са кучешките ти зъби. Никога няма да ми прости, защо не разбираш това?
При последното изречение гласът ми замря и аз зарових лице в дланите си. Страхотно. Сега не се преструвах. Вече имах мигрена.
— Права си, майка ми е мъртва. Никога няма да разбера какво щеше да си помисли за мъжа, в който съм се превърнал. Дали щеше да се гордее… или да ме презира за изборите, които съм направил. Но едно ще ти кажа — ако тя беше жива, щях да се разкрия пред нея. Напълно. Тя щеше да го заслужава, а и честно казано, аз също. Но сега не става дума за мен. Виж, не настоявам да се запозная с майка ти. Просто смятам, че рано или късно ще ти се наложи да се помириш със себе си. Не можеш да отричаш вампира в себе си и не бива да продължаваш да се наказваш за присъствието му. Трябва да разбереш коя си, какви са нуждите ти и да не се извиняваш заради тях. Нито на мен, нито на майка си, нито на когото й да било друг.
Той се озова до вратата, преди да осъзная какво прави.
— Тръгваш ли си? Ти… късаш ли с мен?
Боунс се обърна.
— Не, Котенце. Просто ти давам възможност да обмислиш нещата, без да съм наоколо и да те разсейвам.