— Задържате ги насила, така ли? С какво право?
— Пришелецо, а с какво право ти дойде при нас? Кой те е канил? Нима искаше да се насладиш на нашата цъфтяща градина, без да си преминал през тежки изпитания? Без да си извършил подвиг?
— Исках само да ви протегна ръка.
— Но в ръката си държиш плазмено жило и фотонен меч! Защо размъти езерото с ревящия си огън? Ти искаше да унищожиш едно от очите на нашата планета, пришелецо.
— Това е лъжа! — извиках аз. — Откъде да знам, че вашата планета е с много очи? Кой благоволи да ми каже това предварително?
— Но ние знаем, пришелецо, отпреди за вашия многоок Аргус, сина на Гея — Земята. И за Морската бездна всевиждаща знаем от вашите северни приморски сказания.
За мой срам аз за пръв път чух и за Аргус, и за Морската бездна.
— Нима искаш, пришелецо, да научиш чуждото, преди да си разбрал до край своето?
— Искам да се върна на Земята — повторих уморен. — А за това ми е нужен звездолет.
— Да се върнеш на Земята, пришелецо, за да нахлуеш отново при нас? С плътна редица от фотонни мечове?
— Какви ти мечове! Ще забравя вашия кошер веднага щом ви напусна. Стига да можех, бих отлетял оттука дори с крила, залепени с восък! Дори и както майка ме е родила… Плюя на вашата Индра, на това мършаво светило! Не Аргус, а аз съм син на Земята. И съм длъжен да се върна там!
— Връщай се тогава, пришелецо — каза гласът спокойно.
— Без анихилатори?
— Като преплуваш през реката на времето, пришелецо.
Те ми се подиграваха. „Добре, любители на земната митология, ще се наложи совалката ми да повиси и не само над езерото“ — помислих си озлобен и включих двигателя. Той не реагира. След няколко безуспешни опита пуснах в действие панорамата на енергоблока. Двестатонната му грамада беше акуратно свалена от поставките и бе изчезнала…
— Дяволите да ви вземат, подли пигмеи! — не се сдържах аз и изключих лингвотрона.
Цяла нощ се взирах в зениците на многобройните очи на небето и мислих до безкрайност. Мислих за това, че ключът към овладяването на другите светове ще ни струва много по-скъпо, отколкото изглежда на пръв поглед. Не стана ли същото и при покоряването на природата, когато грешките и привързаността на нашите предци, смелчаците с бензинови триони, екскаватори и нефтени сонди, на тези, които преобръщаха реките и местеха планините, се превърнаха в почти непоправими загуби; и дори много по-късно, след като вече бяха успели да уравновесят човешките взаимоотношения и да построят най-справедливото общество на цялата Земя, природата все още не бе се възстановила навсякъде от причиненото й зло. Но нали по-голямата част от смелчаците, от усърдните преобразователи на околната среда явно действуваха в името на доброто. Можем, разбира се, да се утешим с пословицата „Всяко зло за добро“, но за тази цел всеки трябва да посее в общочовешката нива зърна на разум, щастие, целеустременост и любов. Съмна. Заиграха лъчите на слънцето.
— Как ще се върна в къщи? — попитах. И гласът веднага ми отговори.
— Ще полетиш към кулата на южния полюс, пришелецо. И ще спреш на разстояние не по-близко от височината й.
— С какво да летя? С балон ли?
— С това, на което си летял тук винаги, пришелецо. По дяволите! Енергоблокът отново бе на мястото си.
Не са и сънували подобно нещо ни Гъливер, ни Ахасфер!
— При кулата ще напуснеш кораба си. Ще влезеш вътре. И ще преплуваш реката на времето, пришелецо.
— Как ще заповядате да плувам — кроул или бътерфлай? Обяснете ми най-после какво означава това „ще преплуваш“.
— Не ще го разбереш съвсем точно, пришелецо. Но принципът е такъв. Представи си, че държиш в ръката си огледало.
— Не само си го представям, но и го имам.
— Насочи лъч от светилото ни към която искаш звезда, пришелецо.
— Но след изгрева вече не се виждат звезди по небето, благодетели мои! — заядох се аз.
— Плуващите през реката на времето виждат звездите и денем, пришелецо.
И аз съзрях небесната чаша на Индра, пълна със звезди.
— Насочи ли лъча, пришелецо?
— Това е от просто по-просто!
— А сега, пришелецо, обърни огледалото към друга звезда.
— Готово.
— Много ли завъртя огледалото, пришелецо?
— На шест градуса й двадесет и три минути.
— А лъчът се премести от едната звезда на другата, нали, пришелецо?
— Да допуснем, че е така — потвърдих объркан. — Но какво следва от това?
— Представи си, пришелецо, че ти си на далечния край на лъча.
— Хитро! Но кой ще завърти огледалото?
Гласът мълчеше.
— Огледалото, питам, кой ще завърти?
— Братята от бледосинята звезда, пришелецо.