За да не губя време да слизам по стълбите, скочих на най-долната от трите площадки и се шурнах заедно с другите в посоката, откъдето идваше шумът. Чуха се още изстрели, твърде бързи, за да успея да ги преброя, а последвалият вик ме накара да подскоча и направо да полетя напред. Гърмежите идваха от подземната тъмница, а гласът принадлежеше на Тейт.
Профучах край другите вампири, които тичаха по тесния коридор, и връхлетях през изкъртената врата, като се хвърлих върху мъжа, който тъкмо замахваше с кинжал. От силата на сблъсъка, двамата се врязахме в стената и се разхвърчаха бетонни отломки. Без да мисля, забих един от моите сребърни кинжали във фигурата, която се опитваше да се измъкне. Нямах време да се чудя къде я прободох или защо, по дяволите, това не беше Док, когото Боунс рязко беше сграбчил. Също толкова рязко и аз бях издърпана за краката от пробитата в стената дупка.
Над паникьосаните викове на Тейт „Кат! Кат!“ чух спокойния глас на Влад.
— Хванал си не когото трябва, Боунс, и дължиш живота си на Кат.
— Котенце, добре ли си?
Като видях как Боунс бе стиснал Док, отговорът излетя от ума ми. Или може би това се дължеше на замайването от удара на главата ми в твърдата бетонна стена. Избърсах капките кръв от челото си и се подпрях на ръката на Спейд, за да се изправя на крака. Малката стая бе пълна с хора.
— Добре съм — успях да промърморя. — Той щеше да те наръга с нож.
— Не, Док се канеше да стреля повторно в Ратлър, нали, приятелю? — Попита Боунс бавно с почти ласкав тон, като в същото време затягаше хватката си. Трепнах и инстинктивно изпънах гръб. Док не можеше да направи това, тъй като неговият бе извит на обратно. Боунс го бе препънал като сандвич.
— Боунс! — Решителният ми тон го накара да вдигне очи. — Ратлър се канеше да те прониже.
— Тя е права — каза Тейт, като започна да се дърпа от оковите си. — Той прободе Анет. Тя добре ли е?
— При мен е — извика Менчерес от коридора. — Зиро, иди да доведеш някой човек. Тя се нуждае от кръв. Стой неподвижно, Анет. Иначе болката ще е много силна…
През всеобщия шум до нас долетя ниският й, изпълнен с болка глас. Думите и бяха накъсани, но прозвучаха ясно, когато всички се смълчаха.
— Криспин… беше Ратлър… ох, боже, колко боли… Док го простреля… когато той ме намушка… този проклет кинжал не излезе ли вече, Менчерес, не смея да погледна…
Боунс пусна Док. Влад стискаше Ратлър в смъртоносна прегръдка, като с едната си ръка държеше сребърния кинжал, който бях забила в гърдите му съвсем близо до сърцето. Боунс разбута хората, изпълнили тясното пространство, излезе в коридора и коленичи до сгърченото тяло на Анет.
— Не се движи, скъпа — каза той с успокояващ глас, сякаш говореше на дете. — Ето, усещаш ли ръката ми? Острието почти излезе, стискай силно…
С внимателни и прецизни движения Менчерес започна да измъква изкривения сребърен кинжал от гърдите на Анет. Дори лазер не би бил по-прецизен. Причината за неговата предпазливост беше очевидна — острието бе забито право в сърцето й и всяко непредпазливо движение щеше да доведе до нейната смърт. Затаих дъх, докато излезе и последният сантиметър от кинжала, защото въпреки всичко се възхищавах на Анет. Когато бе измъкнато цялото острие, тя простена от болка и седна. Отдъхнах си. Изглежда го направиха и всички останали, даже и тези, които не дишаха.
Зиро се върна, като носеше под мишница един ококорен юноша. Боунс се отмести, за да направи място на младежа, и в следващия миг Анет захапа врата му. Ръката й все още бе обвита около кръста на Боунс и той я поднесе към устните си, преди да я пусне и да се изправи с мрачно изражение на лицето.
Док също се изправи, междувременно гръбнакът му се бе излекувал. Той отиде до Анет, точно когато тя се отдръпна от младежа и облиза последната капка кръв от устните си. Зиро подхвана момчето, което залитна. Надявах се, че в къщата разполагаха с достатъчно таблетки с желязо.
Док се протегна и гърбът му шумно изпука.
— Мисля, че и последният прешлен се намести. Боунс, друг път не си играй на ортопед с мен. В крайна сметка, аз съм единственият професионален медик в тази стая.
— Ти си бил само един обикновен зъболекар, и то доста калпав, доколкото съм чувал. Обаче без съмнение си най-бързият стрелец, когото съм виждал, в която и да е епоха, и ще ти бъда благодарен до края на живота си. — След това Боунс се обърна към Влад. — Измъкни кинжала от гърдите на Ратлър, щом жена ми се отдалечи достатъчно от него. — А на Спейд просто каза: — Освободи Тейт.