Разнесе се звън на метал, докато Спейд сваляше оковите. Щом се оказа свободен, Тейт се протегна, както бе направил и Док, но доста по-тромаво поради дългия престой в неудобно положение.
— Нали ви казах, че не съм аз.
— Знаех, че ме подозираше — каза Док. — Извинявай, ако съм те притеснил тази сутрин, Кат, но Ратлър те дебнеше, застанал отстрани на къщата. Той разбра, че съм го видял, и реши да направи отчаян ход. Проследих го и стигнах тук точно когато намушка Анет. Куршумите ми поне му попречиха да я довърши.
Боунс сложи ръка на рамото му.
— Изведи Анет оттук и още веднъж приеми огромната ми благодарност.
След като двамата излязоха, Боунс се обърна към Влад с хладна усмивка:
— Какво ще кажеш да запълним овакантеното място на стената?
Бившият княз му отвърна със същата усмивка и двамата оковаха Ратлър с оковите, на които преди това висеше Тейт.
— Сигурно си гладен — казах на Тейт, който веднага след освобождаването си бе дошъл при мен. — Повярвай ми, тук има солидни запаси от храна. Помоли някой да ти ги покаже.
Тейт разтърка китките си, сякаш още усещаше врязаните в тях белезници.
— Мога да почакам. Главата ти кърви.
— Аз ще се погрижа за нея.
Приключил е оковаването на Ратлър, Боунс дойде при мен и притисна устни към раната на челото ми.
— Можеше да си спукаш главата с този удар в стената, да не говорим за риска да бъдеш простреляна. Упорита си като магаре. Добре че поне упорството ти е добре защитено от дебел череп. Още ли не съм ти благодарил за безразсъдното пренебрегване на нареждането ми да стоиш горе?
— Не — отвърнах с лека усмивка.
Боунс ме накара да седна и измъкна един кинжал от колана на панталоните си.
— Ще го направя. Обещавам.
Той сряза дланта си и я притисна към раната на главата ми. Почти веднага усетих изтръпването, съпровождащо заздравяването на раната. Като ме целуна леко, Боунс се отдръпна от мен и се обърна към вампира, който бе причинил цялата суматоха.
— Защо?
В тона, с който бе зададен въпросът, се долавяше едновременно заплаха за разплата и болка от предателството. Ратлър сведе очи.
Спейд му нанесе такъв силен удар с лакът в гърдите, че половината му ръка потъна в гръдния кош.
— Зададоха ти въпрос, Уолтър!
Уолтър, известен още като Ратлър, изпъшка от болка, а Боунс сложи ръка върху рамото на Спейд.
— Всичко е наред, приятелю. Първо ще му дадем възможност да си признае, без да проливаме кръв.
После се обърна сурово към Ратлър:
— Знаеш какво те чака. Колкото и да се мислиш за смел, в крайна сметка всички се пречупват. Така че или ще ни разкажеш подробно точно кога, защо и как си се свързал с Патра и ще запазиш всичките си крайници и кожата върху тях… или ще ти ги откъснем и ще повтаряме тази операция толкова често, колкото те израстват.
За първи път подобна жестока закана не ме изпълни с никакво състрадание. Тъкмо обратното, едва се сдържах да не се нахвърля върху Ратлър и да го разкъсам на парчета за мое собствено удовлетворение.
— За пари ли го направи? — изсъсках аз. — За златото и славата, които тя обеща? Толкова ли си алчен?
— Парите изобщо не ме интересуват. — Не беше ясно на мен ли го каза или на Боунс, защото погледна и двама ни. — Направих го от любов.
— От любов? — повторих невярващо. — Влюбен си в Патра? Тогава си не само абсолютен задник, но и пълен глупак.
— Не в Патра. Във Вивиан.
— Патра уби Вивиан, защо би… — започна Боунс, но внезапно млъкна. Той поклати глава и издаде смразяващ звук, който трудно можеше да мине за смях. — А, разбирам. Значи през цялото това време? Преди няколко месеца ми каза, че Вивиан е убита. Скърбих заедно с теб, негоднико, а през цялото време ти си чакал подходящ момент!
Тогава ми просветна. Спомних си експлозията в къщата на Менчерес, причинена от вампири, които се бяха превърнали в ходещи бомби, за да спасят близките си, отвлечени от Патра. Изглежда Патра бе направила същото и с Ратлър, залавяйки любимата му, за да го принуди да предаде Боунс. Каква гадина беше тази жена! Намразих я още повече, ако изобщо бе възможно.
— Откъде знаеш, че Вивиан е още жива? — попита Боунс.