Не бе минал и час от прибирането ни вкъщи, когато взеха да идват гости. Първо пристигнаха Хуан и Купър, които Дон бе изпратил да подсилят охраната ми. Двамата носеха толкова сребърни кинжали и пистолети със сребърни куршуми, че можеха да убият дузина вампири.
После се появи подкреплението на Боунс в лицето на трима вампири, които не бях срещала до този момент. Единият, който се казваше Ратлър, ми напомни за младия Самюел Елиът, Зиро изглеждаше като албинос с дългата си руса коса и воднисто сини очи, а Тик Ток имаше катранено черна кожа, черна коса и черни очи. Мислено ги нарекох Каубоя, Снежко и Брикета.
След това дойде Спейд, или Чарлс, както бе истинското му име. Прякорът Спейд идваше от името на инструмента, с който работел, докато излежавал присъдата си в колониите. Запазил прякора си, за да му напомня за някогашната му безпомощност. Докато Боунс бе избрал името си, защото се бе събудил като вампир върху аборигенско гробище. Неживите никак не ни улесняваха да запомним имената им.
Следващият, който дойде, бе гулът Родни. Той веднага спечели симпатиите на Хуан, като се зае да готви. На мен не ми се ядеше и отидох да си легна, но както се очакваше, не можах да заспя. Щом затворех очи, виждах майка ми, обесена на перилото на стълбището, или подигравателно ухиленото лице на баща ми, докато стреляше в мен.
Дон се появи малко след обяд. Аз седях на масата в кухнята заедно с Хуан, Купър, майка ми и Боунс. Разговаряхме за всичко друго, но не и за случилото се, когато чичо ми пристигна. Всъщност идването му ме изненада. Мислех, че ще е зает с преместването на базата.
— Шефът ти знае ли, че си избягал? — попитах го.
Дон напрегнато се усмихна.
— Няма да се застоявам. Просто исках да уточним някои неща и… да видя как си.
Той можеше да изясни свързаните с работата въпроси и по телефона, така че предположих, че причината да дойде, е свързана с втората част на обяснението му.
— Радвам се, че дойде — казах искрено. Началото на взаимоотношенията ни може и да беше трудно — е, добре де, много трудно, — но като изключим майка ми, Дон бе единственият роднина, който имах.
— Седни да хапнеш — поканих го аз и като посочих многото захлупени ястия на плота до печката, добавих: — Родни сготви толкова много храна, че не съм предполагала, че сме имали толкова хранителни продукти вкъщи.
Дон толкова подозрително погледна към ястията, че Родни се засмя.
— Това е вегетарианска храна, приготвена по гулски — увери той чичо ми. — В нея няма нищо, което да не можеш да намериш в магазините за хранителни стоки.
С недоверчиво изражение на лицето, Дон си сипа малко в една чиния и седна. Гледах го как опита една хапка, преглътна… и след това стана да си сипе по-голяма порция. Да, Родни бе превъзходен готвач.
Мобилният телефон на Боунс иззвъня. Той се извини, че трябва да се обади, и говорейки тихо, напусна стаята. Успях да чуя само няколко думи, тъй като Хуан и Купър поведоха разговор с Дон за новата база, където щяхме да се местим. Щеше да е трудно да съберем цялото имущество и да го извозим, без никой да забележи.
Приключвайки разговора си, Боунс се върна в кухнята. В Стойката му се долавяше напрежение, което преди го нямаше.
— Какво има? — попитах го.
— Тази нощ трябва да изляза за малко, Котенце, но ти няма за какво да се притесняваш.
— Кой се обади? Какво ще се случи по-късно?
Боунс помълча за миг, сякаш подбираше думите си.
— Беше моят велик прагосподар Менчерес. Потвърди, че ще присъства на демонстрацията.
Въздъхнах.
— Май не ми казваш всичко. Каква демонстрация? За какво става дума?
Останалите вампири внезапно се престориха на очаровани от заобикалящата ги обстановка. Лицето на Боунс стана непроницаемо.
— Днес свиквам членовете на моето семейство, семейството на Иън и други влиятелни господари да присъстват на изтезанията на Макс.
Примигнах смаяно.
— Свикваш голямо събрание само за да измъчваш баща ми публично?
— Онези, които са помогнали на Макс и Калибос, не са се притеснявали, че ще реагирам, ако бъдеш измъчвана, убита и разчленена. Очевидно някои хора смятат, че не ми пука за теб или че нямам куража да отвърна на удара. Но скоро всички ще видят какво ще се случи на всеки, който се опита да ти навреди.
— В това има известен смисъл — каза Дон. — Публичното наказание на един ще обуздае останалите. Но, Боунс, като убиеш Макс тази вечер, дори и да го смажеш от бой преди това, само ще забавиш следващото нападение. Въпреки всичко пак няма да знаеш кой друг е замесен, а трябва да ги откриеш, за да предотвратиш повторен опит.