— Котенце — каза Боунс, като протегна ръка към мен.
Аз обаче минах покрай него и хукнах по стълбите към втория етаж. Зад гърба ми Хуан смутено се прокашля. Ратлър прошепна нещо от рода да ми дадат време да се успокоя. Дон се изкашля и промърмори, че трябва да проведе още няколко разговора. Боунс не каза нищо и не ме последва.
Глава 7
Обидата не ме напусна през останалата част от деня. Останах в стаята си, не желаейки да говоря с никого, особено с Боунс. Той също не се интересуваше от мен, дори не се качи горе.
Но когато се стъмни, ми омръзнала се цупя. Взех си още един душ и слязох на долния етаж. Родни бе приготвил вечеря. Бог знае откъде беше взел пържоли, сигурно бе изпратил някой до магазина.
Дон, който седеше на масата с майка ми, ме посрещна с невесела усмивка.
— Тъкмо обсъждахме да наемем Родни да готви за екипа. Мисля, че това ще подобри ефективността с трийсет процента.
Изхъмках в отговор, забелязвайки Боунс да стои на верандата.
— А може би и повече. Като стана дума за екипа, къде е новата база?
— В Тенеси, в старото бомбоубежище, което преди използваше ЦРУ. Като направим лек козметичен ремонт, можем да се преместим и след седмица-две отново да сме на линия. Подземно съоръжение би било най-безопасното място за нас.
— Съгласна съм. Кога потегляш натам?
— По-късно тази вечер. — Той кимна на майка ми. — Там ще има място и за теб. За всеки случай преместихме и Дениз и Ранди, тъй като Макс може да е открил къде живеят.
— Боже, даже не бях помислила за това! — възкликнах, като мислено се нарекох идиотка. Как можах да забравя за безопасността на моята най-добра приятелка и съпруга й?
Дон въздъхна.
— Ти и без това си имаше други грижи. След като бе измъчвана и едва не бе убита, това е нормално.
Родни постави по едно блюдо пред мен и пред майка ми. Едва не припаднах, когато тя започна да яде, вместо да го запрати по него. Дали на някой от вампирите му бе омръзнало нейното мрънкане и не я бе ухапал леко, за да подобри настроението й?
Майка ми срещна слисания ми поглед.
— Видях какво сложи в яденето — каза тя оправдавайки се.
Вместо да се обиди, Родни просто се засмя.
— Добър апетит, Джъстайна.
Едва откъснах очи от невероятната гледка — майка ми ядеше храна, приготвена от гул.
— Дон, щом ще ходиш по-късно в новата база, ще дойда с теб.
До този момент Боунс крачеше напред-назад на верандата и говореше по телефона. След моите думи внезапно спря.
Дон многозначително погледна през прозореца, преди да срещне погледа ми.
— Сигурна ли си, че е разумно?
— Освен ако не ме уволниш, днес отивам там, за да се срещна с моя екип — прекъснах го аз. — Те имат нужда от мен. — Тъй като напоследък Боунс явно не се нуждаеше от мен.
Не обърнах внимание на промърморената ругатня, която се чу отвън. Дон разпери ръце.
— Разбира се, че няма да те уволня. Сигурен съм, че момчетата ще се радват да те видят.
— Зиро, Тик Ток, Ратлър, вие ще я придружите — каза Боунс. Той не си направи труда да влезе или да повиши тон. При техния слух, това не бе необходимо.
— А как преместихте Тейт в новата база? — попитах, без да коментирам наложения ми ескорт. Транспортирането на жаден за кръв млад вампир сигурно е било трудно.
Дон смутено се прокашля.
— По единствения възможен начин — с капсулата.
Ченето ми увисна от изненада.
— Но той е можел да умре!
Лицето на чичо ми стана мрачно.
— Идеята беше на Тейт. Знаеше, че иначе ще представлява голяма опасност за екипа. Пристигна жив и здрав и сега отново е под грижите на Анет и Дейв. Тя каза, че вече е постигнал напредък в контролирането на глада си.
Не бе изминал и ден, откакто Тейт бе превърнат във вампир.
— Брей!
Боунс влезе в кухнята. Съсредоточих се върху яденето си, без да вдигам поглед. Като приключих, измих чинията, сложих я на сушилника и тръгнах към стаята си.