Дон не ми отговори, той просто тръгна, оставяйки ме да го догоня. Моите охранители зарязаха това, което правеха, и ме последваха. Жалко, че и момчетата от екипа ми не бяха толкова изпълнителни.
Все още си мърморех, когато стигнахме до кабинета на Дон. Вратата бе затворена, аз я отворих със замах и замръзнах на място.
Пред мен стоеше Тейт. Тъмносините му очи със зелен оттенък ме гледаха с едва доловима тъга. Машинално погледнах часовника си. Преди няколко минути бе ударило полунощ — бе изтекло само едно денонощие от превръщането му.
— Той овладя глада си достатъчно, за да бъде пускан за кратко навън — обади се Анет, която стоеше зад него. — Това наистина е забележително.
Докато ме гледаше, от очите на Тейт потекоха розови сълзи.
— Никога няма да си го простя, Кат. Именно аз предложих да използваме Белинда като примамка и заради това ти едва не си загинала. Ужасно съжалявам.
Докоснах лицето му и изтрих сълзите.
— Вината не е твоя, Тейт. Никой не би могъл да предвиди какво ще се случи.
Той хвана ръката ми.
— Чух, че Макс те е хванал и исках да се уверя, че си добре.
Тейт ме сграбчи и ме притисна толкова силно в обятията си, че сигурно щяха да ми излязат синини. Вероятно не си даваше сметка, тъй като не бе имал достатъчно време да свикне с новата си сила.
Отблъснах го леко.
— Тейт, стискаш ме прекалено силно.
Той ме пусна толкова бързо, че залитнах.
— О, боже, нищо не правя както трябва!
Забелязах, че тримата ми неживи охранители се приближиха плътно до мен. Енергията им се завихри във въздуха като снежна вихрушка и усетих, че Снежко, Брикета и Каубоя са готови да нападнат.
— Спокойно, момчета — казах им аз.
— Не трябва да стоиш толкова близо до новосъздаден вампир — отвърна Ратлър. — Опасно е.
Очите на Тейт заискриха в зелено.
— Кои са тези, по дяволите?
— Проява на загрижеността на Боунс към моята безопасност. Ще стоят неотлъчно до мен, докато той не дойде малко по-късно.
Анет вирна любопитно брадичка.
— Криспин тази вечер ли ще се заеме с Макс?
— Да, и реши, че няма да понеса гледката на най-садистичните му изяви. За сметка на това взе със себе си Купър и майка ми. Сигурно ги смята за по-издръжливи от мен.
— Или по-точно казано, не го интересува какво си мислят те за него — вметна Анет.
— Не съм изненадана, че вземаш неговата страна — подигравателно отвърнах аз.
Русокосият Зиро направи крачка към Тейт. Забелязах маневрата му и ядосано въздъхнах:
— Обявявам на всеослушание: той няма да ме захапе, така че се отдръпнете.
— Външността и ароматът ти го възбуждат — спокойно отбеляза Зиро. — Той е превърнат съвсем скоро, за да може дълго да сдържа глада си при такива дразнители.
Погледнах към Тейт. Очите му блестяха като изумруди и ако можех да видя аурата му, тя сигурно щеше да изпуска искри. О, може би Снежко имаше право.
— Никога няма да я нараня — изръмжа Тейт.
Дон, който досега бе мълчал, се обади:
— Тогава се върни в килията си и го докажи.
Тейт се извърна рязко към него, преди да успее да се овладее. Пое си дълбоко дъх и го изпусна през ноздрите си.
— Прав си. Всички тук, които имат пулс, започват да миришат наистина вкусно. Добре. Обратно в килията.
Той мина забързано край мен, като отново си пое дълбоко дъх.
— Ухаеш на мед и сметана, Кат. Ще душа цяла нощ, за да доловя твоето ухание по кожата си.
О, мамка му. Защо трябваше да казва това?
Ръката на Тик Ток се стрелна към кинжала на колана му. Зиро застана пред мен, като едва не ме настъпи. Ратлър само поклати глава.
— Момче, ако продължаваш да говориш така, ще умреш за втори път.
Тейт го изгледа студено.
— Сега наистина вече ме е страх. — Като каза това, той излезе и се отправи към асансьора, за да слезе на най-долното ниво, където се намираше клетката му.
Аз се прокашлях и заявих:
— Е, поне преодоляхме неловкото положение.
Анет сви устни.
— Преди да се присъединя към Тейт, може ли да разменим няколко думи?
Свих рамене.
— Разбира се. За какво става дума?
Тя погледна останалите.
— На четири очи.
— Както кажеш. Да отидем в новия ми кабинет.