— Ако ме беше помолил да не идвам, изтъквайки същите аргументи, вместо да ми нареждаш, щях да го приема. Също така щях да те сметна за параноик, но нямаше да се почувствам като глупаво малко момиченце, сплашено от големия лош вампир.
На лицето на Боунс се изписа раздразнение.
— Изобщо не те мисля за глупаво малко момиченце. — Той започна да крачи насам-натам. Аз го наблюдавах мълчаливо. — Уморих се да бъда причината, поради която се стремиш да бъдеш силна — рече той, а очите му заискриха в зелено. — Заради мен преди години ти стана примамка за група вампири убийци, занимаващи се с търговия на момичета. Наложи ти се да влетиш с кола в къща, за да спасиш майка си, докато баба ти и дядо ти лежаха в собствената си кръв. Съгласи се да работиш за Дон и си рискувала живота си безброй пъти. И аз съм причината за всичко това. — Боунс спря да крачи, дойде при мен и ме хвана за раменете. — Болно ми е като гледам как постоянно се стремиш да доказваш силата си заради мен, така че не исках да го правиш отново и случая с Макс. Не разбираш ли това?
Взех ръцете му в своите.
— Разбирам, но ти не си ме карал да върша тези неща, Боунс. Дори и никога да не бях те срещнала, аз все така щях да воювам с вампирите и да се справям с последиците от това.
Той остана известно време мълчалив, взирайки се в очите ми, сякаш искаше да проникне до дъното на душата ми. След това рязко кимна.
— Добре, любима. Следващия път ще ти дам правото на избор и няма да вземам решение вместо теб.
Стиснах дланите му.
— Аз също обещавам да не решавам вместо теб.
Боунс се усмихна.
— Изглежда, за пръв ще трябва да докажа, че държа на новото ни споразумение. По нашия случай има известен напредък: Макс ми каза името на човека, който му е продал ракетата, която е щял да изстреля по колата ти.
— Знаеш ли къде е той сега?
— Да.
От нетърпение да се изправя срещу тази личност цялата настръхнах.
— Ще дойда с теб.
По изражението на Боунс си пролича, че не е очаквал друг отговор.
— Това ще стане утре.
Това бе третото ми пътуване до Канада. Бях ходила там по поръчение на Дон, но може би някой прекрасен ден щях да посетя Ниагарския водопад като турист, а не за да убия някого.
Седях в микробуса с момчетата. На осемстотин метра от нас Дейв водеше преговори за покупката на триста ракети „земя-въздух“, петстотин гранати и три мощни бомби. Той действаше като подставено лице, тъй като Боунс лесно можеше да бъде разпознат. С богатото си армейско минало Дейв можеше да разговаря на равна нога с търговците на оръжие. В момента те спореха за качеството на пластичния експлозив за направата на бомби за коли.
В микробуса цареше мълчание. Чувахме всяка дума, което означаваше, че всеки нежив можеше да чуе и нашите думи. Купър и Хуан провериха отново своите автомати, които бяха заредени със сребърни куршуми. Тези модифицирани оръжия не можеха да убият вампир, но можеха да му вгорчат деня. По обясними причини в операцията участваше малка част от екипа. Така бе по-лесно да останем незабележими.
Спейд беше с нас и си чоплеше ноктите, докато чакахме. Той не носеше огнестрелно оръжие. Мастер вампирите, като него и Боунс, нямаха нужда от такова, защото самите те бяха оръжия, и то смъртоносни.
Модифицираното куршумоустойчиво боди, което носех под дрехите си, прилепваше плътно към тялото ми. То беше супермодерна разработка: тънката еластична материя покриваше всички жизненоважни органи, а кройката напомняше на средновековен корсет. Естествено, ако ми пръснеха главата, от него нямаше да има никаква полза, но поне тялото ми бе защитено. Купър и Хуан носеха костюми от същата материя, които осигуряваха много по-голяма свобода на движенията в сравнение с неудобните стари бронежилетки.
— … няма да платя нито цент! Това не е стоката, за която се споразумяхме — каза Дейв. — Какво да кажа на моите клиенти? Че ударно-спусковият механизъм може и да проработи, а може и да засече, но с помощта Аллах, със сигурност ще се получи? Тъпи аматьори. Сега на пазара е пълно със стока и няма нужда да губя време и пари за неща със съмнително качество, и то на астрономични цени. Така че се разкарайте и приятен ден!
Сигурно бе тръгнал да се отдалечава, защото се чуха забързани стъпки след него.
— Почакай. Може и да се споразумеем… — каза развълнуваният търговец, преди да бъде прекъснат от нечий смях.