Внезапно във въздуха над мен се разнесе свистене. Кинжалите, които бях готова да хвърля, останаха в ръката ми, когато до мен се появи Боунс, сякаш паднал от небето. Той ме огледа, за да се увери, че не съм ранена, а след това насочи погледа си към вампира, притиснат към земята от Дейв.
— Привет, Домино. Знаеш ли кой съм аз?
Боунс направи знак на Дейв да изправи вампира. Спейд, целият опръскан с кръв, сграбчи Домино в желязна хватка. В това време Хуан и Дейв събраха малцината оцелели охранители.
Домино погледна Боунс.
— Не. За какво е всичко това?
Това беше явна лъжа. Домино бе познал Боунс и не преставаше да ми хвърля кръвнишки погледи.
Боунс се усмихна.
— О, чудесно. Искаш да изтръгна насила истината от теб? Любимото ми занимание.
Дори аз премигнах от изненада при светкавичната му реакция. Преди Домино да успее да размърда крака, те бяха откъснати от тялото му и се озоваха в ръцете на Боунс. Израстването на нови крайници бе съпроводено със силна болка. Поне така ми бяха казвали.
Писъкът на Домино потвърди истинността на това твърдение.
— Все още ли не ме познаваш, приятел? Хайде, излъжи ме отново, за да видиш какво ще стане.
— Спри — извика вампирът. — Знам кой си, но не знаех срещу кого ще бъде използван гранатометът. Кълна се в Кали, че не знаех.
Тъмните вежди на Боунс се извиха въпросително.
— Макс не ти е платил лично? Тогава кой го е направил?
Домино погледна с явно отвращение собствените си крайници, лежащи на земята пред него.
— Обещай, че няма да ме убиеш, и ще ти кажа всичко.
— Сам ще поискаш да го направя — отвърна тихо Боунс, като се наведе напред, докато лицето му се озова на няколко сантиметра от това на Домино, — защото, ако те оставя жив, ще съжаляваш. Мога да те убия тук, така ще е по-лесно. Виж, вярвам ти, че не знаеш за кого е бил гранатометът. Затова ти давам възможност да избираш, но и в двата случая ще ми кажеш това, което искам да узная.
Видях как на лицето на вампира последователно се изписаха отказ, после надежда, отчаяние и горчиво примирение.
— Парите бяха преведени по банков път, но не знам от кого — отговори Домино най-накрая с унил глас. — Бях дал на Макс банкова сметка, на която да бъдат прехвърлени, но той не го направи лично. Знам това, защото постоянно ми звънеше, за да пита дали парите са пристигнали. Преводът отне няколко дни и той стана нетърпелив, като спомена нещо за краен срок.
— Да се върнем на банковия превод — каза Боунс. — Сега ще ми дадеш номерата на всичките си банкови сметки, както и адреса на складовете ти. И побързай. Нямам намерение да стоя тук цяла нощ.
Домино се замята в ръцете на Спейд, но другият вампир се оказа твърде силен за него.
— Защо са ти всичките банкови сметки? Ще ти кажа тази, по която бяха преведени парите, но останалите не те интересуват.
Боунс се засмя, но смехът му не бе никак приятен.
— Защо ги искам ли? Защото смятам да ти отнема и последния цент заедно с живота ти. Това ще послужи за урок на всеки, който посмее да застане на пътя ми. Имаш ли нужда от още стимули, за да проговориш?
Домино изруга и започна да диктува номера на сметки, адреси на складове и имена на банки, акции, инвестиции, сейфове — всичките си скрити „златни яйца“. Боунс записваше, като от време на време задаваше въпроси за изясняване на някои подробности. Като приключи, Домино се загледа безизразно пред себе си.
Боунс хвана с две ръце главата му — движение, което издаде намерението му.
— Ако си премълчал нещо, приятел, или си ме излъгал, няма да си жив, когато го разбера. Обаче имаш син, който е наркодилър, нали? Той няма къде да се скрие от мен, а аз без грам угризения ще стоваря целия си гняв върху него, така че следващият негодник не би си и помислил да ме мами, когато му предлагам честна сделка. За пореден път те питам: премълча ли нещо?
— Винаги съм знаел, че си злобно копеле — отговори глухо Домино. — Вземаш ми всичко, за което съм работил. За сина ми няма да остане нищо.
Бледите ръце на Боунс леко се напрегнаха.
— Ще запази живота си. Ако не е бил замесен в този случай или ако по-късно не се опита да ми отмъсти, ще го оставя на мира. Последен шанс.