Домино явно повярва на заплахата, тъй като с монотонен глас съобщи още три номера на банкови сметки. Очевидно бе печелил добре от търговията с оръжие. В момента чрез банковите му сметки и незаконните стоки Боунс придобиваше милиони. Нищо чудно, че се присмиваше на моята заплата.
— Мъдро решение — каза той, когато Домино млъкна. — Ако не си ме излъгал, синът ти ще бъде в безопасност. Някакви последни думи?
— Ти си копеле.
Боунс само сви рамене.
— Отдавна знам това.
После направи две резки завъртания с ръцете и всичко приключи. Извърнах очи, за да не гледам как главата на Домино тупва на земята до безжизненото му тяло.
Глава 9
Независимо от трескавото проследяване на сметките на Домино с надеждата да установим кой е предоставил парите, останахме с празни ръце. Който ида го бе направил, определено бе умен. Фирми фантоми, фалшиви имена, закрити сметки — това бяха само част от трудностите, с които се сблъскахме.
Две седмици по-късно телефонът на Боунс иззвъня. Пронизителният звън трябваше да ми прозвучи като предупреждение, но аз се бях съсредоточила върху документите пред себе си.
— Ало… а, не познах номера ти, Менчерес. Името веднага привлече вниманието ми. Какво ли искаше вампирският прагосподар на Боунс?
Докато слушаше, спокойното лице на Боунс се превърна в непроницаема маска. После той каза:
— Добре. Ще се видим скоро. — И затвори телефона.
— Е? — подканих го аз.
— Менчерес ме покани у тях, за да обсъдим нещо.
Смръщих вежди.
— Не можеше ли просто да ти го каже по телефона?
— Сигурно е нещо важно, сладурче — отвърна леко раздразнено Боунс. — Моят прагосподар не обича да драматизира, така че за каквото и да иска да говорим, определено не е за да ме попита дали ще поливам цветята му, докато отсъства за малко от града.
Въпреки че бях облечена с дебел пуловер, по гърба ми полазиха студени тръпки. Какво ли толкова важно искаше Менчерес да обсъди с Боунс, та той да захвърли всичко, за да се срещнат лично?
Имаше само един начин да разбера.
Менчерес ни отвори вратата лично и аз цялата потреперах от съприкосновението с могъщата му аура. Енергията се вихреше около него като малка гръмотевична буря. Чертите на лицето му издаваха египетския му произход, а царственото му държание и дългата до кръста черна коса му придаваха вид на фараон. Предположих, че е на над две хиляди години, но изглеждаше на не повече от двайсет и пет.
— Имаш чудесен дом — отбелязах, когато влязохме, оглеждайки богато украсената къща. — Виждам защо ти е нужно толкова пространство при многобройните ти гости.
Бях очаквала, че ще бъдем заобиколени от обичайния антураж на Менчерес, но грешах. По всичко личеше, че в къщата сме само ние тримата, като изключим няколкото кучета — порода мастиф. Благородни животни. Самата аз си падах повече по котки.
Боунс ме изгледа косо, което накара неговият прагосподар да се усмихне.
— Не се притеснявай, може да говори каквото си иска. Харесва ми прямотата й. Прилича на твоята, само че понякога е по-малко дипломатична.
— Жена ми правилно отбеляза, макар и нетактично — каза Боунс. — Обикновено край теб винаги има няколко от приближените ти. Трябва ли да приема отсъствието им като знак, че искаш разговорът ни да си остане между нас?
— Помислих си, че ще искаш именно това — отговори Менчерес. — Преди да продължим, мога ли да ви предложа нещо? Тук има всичко.
Можех да се обзаложа, че е така. Къщата бе три пъти по-голяма от нашата и притежаваше огромна изба. Боунс ми беше казал, че неговият прагосподар поддържа персонал от вампири и гули, а също така е приютил някои членове на семейството му, както и че има запаси от „жива закуска“. За старец като него е разбираемо да има голям антураж.
Боунс си поръча отлежало уиски. Аз се отказах, искайки веднага да минем по същество. Менчерес ни въведе в една прекрасна гостна, обзаведена в подчертано мъжки стил — тапицирани с лъскава кожа дивани, каменна камина, дървен под и ръчно тъкани килими. Менчерес се разположи на дивана срещу нас и едно от кучетата веднага легна в краката му. Боунс държеше в едната ръка чашата си, а с другата стискаше моята длан.
— Харесва ли ти уискито? — попита ме Менчерес.
— За бога, просто кажи какво е предложението ти — възкликнах аз, тъй като със способността си да чете мисли, той така или иначе бе доловил нетърпението ми.