Когато се качихме на квадратната платформа в средата на залата, изпитах усещането, че се намирам на боксова арена. В единия й ъгъл застана Менчерес, а в другия — Боунс, и никой не разговаряше. Мълчаха и всички зрители. После Менчерес пристъпи в средата и се обърна към публиката.
Беше облечен в бяла египетска туника, препасана с колан, за който можех да се обзаложа, че е от чисто злато. Горната част на ръцете му бе пристегната от златни гривни и даже кожата му хвърляше леки златисти отблясъци. Сигурно бе използвал златна пудра. Дългата му черна коса се спускаше свободно по гърба и бе прихваната само от тънка корона от лазурит, която минаваше през челото. Всичко това придаваше на Менчерес вид, сякаш бе слязъл от древна фреска на египетска гробница. По дяволите, ако не грешах, в някоя от фараонските гробници наистина имаше негово изображение.
— Всички вие сте тук, за да станете свидетели на обричането ми във вярност към съюз, който може да бъде разтрогнат само от смъртта. От тази нощ нататък се заклевам, че всички от моето семейство ще принадлежат на Боунс, както и всички от неговото семейство ще принадлежат на мен. Като доказателство на моите думи и за скрепяването на този съюз, предлагам моята кръв. Ако го наруша по някакъв начин, трябва с нея да измия вината си. Криспин, ти, който си приел името Боунс, приемаш ли предложението ми да се обединят нашите семейства?
Боунс стисна ръката ми и отиде да застане до стария вампир.
— Да, приемам.
Менчерес забави следващия си въпрос може би за по-голяма тържественост.
— А с какво доказателство ще подкрепиш своята дума?
Боунс отвърна спокойно:
— Ще подкрепя думата си с моята кръв. Ако предам нашия съюз, пак тя трябва да измие вината ми.
При обичайни обстоятелства сега те трябваше да срежат дланите си и да си стиснат официално ръцете, точно като при вампирската брачна церемония. Но тази нощ на гостите им предстоеше да видят нещо друго. Всички присъстващи знаеха, че Менчерес и Боунс обединяват семействата си, но нямаха представа каква ще е цената на този съюз — прехвърлянето на сила. Така че само стоящите на платформата не се изненадаха, когато старият вампир, вместо да извърши традиционното срязване на дланта си, наклони глава към шията на Боунс.
Сред наблюдателите се разнесоха изумени възклицания. Предполагам, че вече се досещаха какво се случваше. Чух как стоящият на третия ред от платформата Иън злобно изруга. Реакцията му ме накара да се усмихна. О, някой май се чувстваше пренебрегнат!
Иън не беше единственият. Чуха се още недоволни викове от страната, където стояха потомците на Менчерес. Явно те самите се бяха надявали някой ден да получат този дар. Това бе другата причина, поради която бяхме довели охрана с нас — ако някой или група вампири не се ограничеше единствено до издаването на недоволни възгласи.
Без да обръща внимание на тази врява, Менчерес продължи да пие кръв от шията на Боунс. Когато най-накрая отдръпна главата си, видях Боунс леко да се олюлява — загубата на кръв бе отслабила силите му. Съдейки по външния му вид, старият вампир бе източил солидно количество.
— Думата ми е скрепена с кръв — изхриптя Боунс, — дадена и приета доброволно.
Менчерес на свой ред подканящо наклони глава и Боунс заби зъбите си в откритата му шия.
Този път бе различно. Във въздуха нещо се промени, сякаш в залата протече невидим ток. Между двете фигури в средата на платформата като че ли се създаде статично електричество и аз премигнах, разтривайки неволно настръхналите си ръце. Значи ето как ставаше предаването на сила. Боунс ми бе казал, че Менчерес трябва сам да пожелае да я дари; тя не можеше да бъде открадната като някой пие от кръвта му. Пред очите ми кожата на египетския вампир започна да излъчва някаква свръхестествена светлина, сякаш милиони звезди извираха от тялото му.
Внезапно зад нас се разнесе шум от боричкане. Някой или се опитваше да започне разправия, или да си пробие път към платформата. Спейд изрева някаква команда и няколко вампира се спуснаха от покрива като смъртоносни паяци. Те скочиха върху малката разбунена група и шумът веднага секна.
През това време Боунс продължаваше да пие, без да обръща внимание на случващото се около него, а краката му все по-стабилно стояха на пода. Знаех, че той не се храни с кръвта на Менчерес, а с всяко всмукване поглъща чиста сила. Блестящите искрици по кожата на стария вампир се прехвърлиха върху кожата на Боунс и попиха в нея със същата лекота, с която водата попива в пясъка. Гледката бе прекрасна и… плашеща.