В залата се разнесе усилващо се жужене, което за част от секундата прерасна в пронизителен тътен. Инстинктивно запуших с ръце ушите си точно когато Боунс залитна назад и тялото му изведнъж се отпусна. Втурнах се към него и го хванах, като бавно го положих на пода. Менчерес се справяше по-добре, макар и не много. Двама от хората му го сграбчиха под мишниците, когато главата му клюмна и той се олюля, като едва не загуби съзнание.
Държах главата на Боунс в скута си. Нашият охранителен отряд направи защитен кръг около пас, а Спейд предупреди на висок глас, че всеки, който се приближи, ще бъде убит. Той не преувеличаваше. Всичките ни хора бяха въоръжени със сребърни кинжали, подобни на тези, които бяха скрити под червената ми рокля.
Менчерес събра достатъчно сили, за да смотолеви:
— Думата ми е скрепена с кръв, дадена и приета доброволно. — После впи зъби във врата на един човек, доведен специално за тази цел.
Погледнах настрани, като галех лицето на Боунс и го чаках да дойде в съзнание.
След няколко минути той се свести. Усетих го по прилива на енергия, която ме накара да потреперя още преди да потрепнат клепачите му. Изведнъж Боунс ми се стори някак непознат. Вибриращата енергия, която обичайно се излъчваше от него, не само бе нараснала — тя продължаваше да расте ли да расте, докато не изпитах чувството, че той буквално ще избухне в ръцете ми.
В следващия миг ръката му стисна моята и аз рязко се отдръпнах, разтърсена, сякаш бях бръкнала в контакт.
— По дяволите, съкровище, чувствам се съвсем различно — бяха първите му думи.
Внимателно докоснах с ръка челото му.
— Добре ли си?
Беше глупаво да го питам при припукващата енергия, която боцкаше като с игли дланта ми, но не можах да се сдържа.
Той кимна утвърдително и отвори очи.
— Напълно. Всъщност никога не съм се чувствал по-добре, освен в миговете, когато сме били сами.
Прасе! Е, сега вече знаех, че това е същият мъж, в когото бях влюбена. Силата му може и да бе променена, но всичко останало си беше както преди. Изпитах направо облекчение, че е все така циничен.
— Тогава стани от мен, че лакътят ти се е забил в бъбреците ми и…
Нещо в изражението му ме накара да млъкна насред изречението.
— Какво? — попитах аз.
— Преди малко не ме ли нарече прасе?
Застинах на място. На глас ли го бях казала?
— По дяволите, не, не го каза! — отговори Боунс вместо мен и е ловко движение скочи на крака.
Мили боже, сега можеше да чете мисли? Това беше нещо, което никой от нас не бе очаквал да се случи.
Боунс ми помогна да се изправя и ме целуна. От него се излъчваше толкова силна енергия, че езикът му почти ме опари, когато се плъзна в устата ми, но после ми стана приятно. Много, много приятно.
— Шшшт! — прошепна той в ухото ми, след като устните му се откъснаха от моите.
Досетих се защо искаше да запази това в тайна. Ако враговете му не знаеха за новопридобитата му способност, нямаше да се притесняват, че ще прочете мислите им.
Няма да кажа нищо. Обаче двамата с теб трябва да си поговорим за това, защото не съм съгласна да нахлуваш в мозъка ми, когато си поискаш.
— Ох! — извиках неволно, когато той внезапно ме захапа за шията. Света Богородице, краката ми се подкосиха. Боунс ме подхвана в мига, в който коленете ми омекнаха.
Бяхме планирали след церемонията той да пийне малко от моята кръв. Въпреки че бе поел огромно количество от тази на стария вампир, тя не можеше да го нахрани. Можеше да го засити единствено човешката кръв и моята, макар че бе само наполовина такава. Не бях шокирана от ухапването му, а от невероятните еротични вълни, които ме заливаха при всяко смукване на устата му. По дяволите, никога не се бях чувствала така. Беше все едно че целува най-интимната част от тялото ми.
Боунс отдръпна устни от шията ми, но не ме пусна, което бе добре, защото иначе щях да се свлека на пода. Слава богу, че спря да пие от кръвта ми, защото бих потънала от срам ако стигна до оргазъм пред очите на хиляди хора. Достатъчно лошо бе, че всички можеха да усетят колко ми бе приятно да предоставя врата си за ползване като вкусен коктейл, но поне можех да си спестя желанието за цигара след това.