Боунс се вгледа в лицето ми.
— Аз не съм се променил, любима. Само получих нови способности. Вярваш ли ми?
Сигурно бе чул отговора, преди да го кажа на глас, но все пак го направих.
— Да.
Преди да се върнем на празненството, Боунс ми даде да пийна малко от неговата кръв, за да компенсирам онази, който той бе изпил от мен. Тази глътка ми подейства така, сякаш бях изпила шишенце кофеинови таблетки. Дон ще направи задно салто, като получи седмичната ми кръвна проба за колекцията си — помислих си иронично.
Тейт стоеше в срещуположния край на залата. Когато погледите ни се срещнаха, той потърка два пъти носа си. Напрегнах се — това бе старият ни сигнал за неприятности. В следващата секунда той се обърна, така че никой не забеляза размяната на знаци.
Сега бе моментът новопридобитите телепатични способности на Боунс да влязат в действие. Нещо се подготвя, Тейт е силно разтревожен. Ако имаш начин да блокираш това място, сега е моментът да го направиш.
Като ме държеше плътно до себе си, Боунс мина през тълпата и стигна до Менчерес. Двамата не размениха нито дума. Навярно старият вампир вече бе чул безмълвното ми предупреждение, защото кимна веднъж и направи знак на най-близко стоящия охранител.
Точно тогава се развихри адът.
Един вампир, който вървеше към нас, се взриви. Просто се разлетя на късове обгорена плът. След него се втурнаха още трима камикадзета.
Боунс ме метна като футболна топка през залата към тичащия насреща ни Тейт. Точно навреме. Експлозията на вампирите самоубийци направо ме оглуши. Тейт ме хвана, прикривайки ме с тялото си като щит срещу внезапната атака на човешки и неживи „бомби“, които сякаш бяха навсякъде около нас. Две от нашите живи закуски избухнаха като фойерверки, оплисквайки с кръв всички около тях, които бяха имали късмета да оцелеят. Тейт започна да си проправя път през тълпата, а аз надничах през рамото му и ритайки, закрещях:
— Пусни ме, дявол да те вземе!
— Нищо не разбираш — процеди Тейт, цапардоса ме с лакът по главата и за кратко ме зашемети. Въпреки това продължих да се боря с него, докато той упорито си проправяше път през тълпата към единия изход. Всички изходи бяха охранявани от вампири, които принадлежаха на Боунс или Менчерес и ни пуснаха да минем по команда на Боунс. Като чух гласа му, си отдъхнах с облекчение. Слава богу, той беше жив.
Тейт затисна с ръка устата ми и не ме пусна, даже като го ухапах. Това бе най-голямата щета, която можех да му нанеса от позицията, в която се намирах — метната като чувал на рамото му. Той спря да тича чак когато се озовахме на моравата отвън.
— Пусни ми ръката, защото трябва да се върна вътре — изръмжа Тейт, като ме стовари на земята.
Отворих уста и закрещях:
— Какво ти става, по дяволите? Мислиш ли, че просто ще стоя тук, докато вътре се взривяват хора?
— Там е заложена бомба, Кат. Всеки момент къщата ще избухне.
Замълчах за секунда, шокирана, после понечих да се втурна към сградата.
С един удар Тейт ме повали на земята.
— Нямам време да ти обяснявам — сопна ми се той. — Но ще изкарам всички навън, даже и твоя любим вампир. Ако видиш Талисман, залови го. Той е замесен. Охранявай периметъра, Кат.
Тейт хукна към къщата, а аз останах, чудейки се дали да го последвам, или не. Всичко в мен крещеше да се върна вътре и да кажа на Боунс за бомбата. Ами ако Тейт не стигнеше при него навреме? Продължавах да го предупреждавам наум, но сред целия този хаос не знаех дали ще ме чуе.
Колебанията ми се изпариха, когато видях три фигури да се измъкват крадешком през покрива. О, ето ги плъховете, които се опитват да напуснат кораба!
Посрещнах ги още във въздуха, докато скачаха на земята, като ги запратих в стената. Преди да блъсна телата им, разполагах с частица от секундата да ги разгледам и да реша кого да пробода. Всеки от двамата по-нисши вампири получи по един кинжал в сърцето, а главата на Талисман разбих в каменната стена, което не го уби, а само го зашемети.
Когато се съвзе яростно започна да щрака с челюсти. Талисман беше мастер вампир и нямаше намерение да се предава без бой. Вкопчени един в друг, ние се затъркаляхме върху тревата. Скоро тялото ми бе покрито със следи от зъбите му, които обаче не бяха успели да откъснат парчета плът. Той се укроти чак когато забих ножа си в сърцето му и го натиснах леко със злобна усмивка.