— Ако мръднеш, ще се превърнеш в сушено месо, задник. Ако бях на твое място, щях да мирувам.
Обаче той не ме послуша.
— Няма да се оставя да бъда задържан като баща ти — каза Талисман и потвърди думите си, като се притисна към мен, пронизвайки докрай сърцето си, и застина.
— Мамка му! — изругах и го отхвърлих настрани.
Нямаше време да се ядосвам заради самоубийството му. В този момент вратите на къщата се отвориха и съпровождани от охранителите от вътре, от тях се изсипаха тълпи от вампири и гули. Бяха толкова много, че приличаха на мравки, напускащи мравуняка си. Обаче Боунс не беше сред тях.
Затова пък видях Анет и я сграбчих за ръката.
— Къде е Боунс? Защо не излиза? Той знае, нали?
Не казах думата „бомба“, защото не исках да предизвикам паника сред тези, които не знаеха. Самата Анет изглеждаше съсипана, загубила обичайното си хладнокръвие.
— Той е още вътре. Не иска да излезе, докато не изведе всичките си хора и не открие кои са организаторите.
— О, напротив, ще излезе — изръмжах аз.
Анет стисна ръката ми и не я пусна.
— Криспин каза да се погрижа да стоиш навън — настоя тя, дърпайки ме назад.
Като оставим всичко друго настрана, изпитах истинска наслада от следващия си ход. Не говори добре за мен, но е истина. Завъртях се и й нанесох такъв силен удар, че тя се строполи на земята и си спука черепа. От практична гледна точка това беше добре, тъй като нямаше да може да ме възпре. Хей, нищо лично.
Втурнах се към къщата, като едва не се сблъсках със Спейд.
— Дори не си и помисляй да ме спреш — предупредих го, като размахах два от кинжалите си, за да подкрепя заплахата си.
Той едва погледна оръжията ми.
— Трябва да дойдеш с мен, за да измъкнем Криспин. Тейт също е вътре. По мои изчисления разполагаме с по-малко от четири минути.
Четири минути! Вампирите можеха да преживеят много неща, но не и тялото им да бъде разкъсано на парчета. Страхът ми вдъхна безразсъдна смелост и аз се втурнах с всички сили в къщата, следвана от Спейд.
Бяхме стигнали до пустеещото преддверие, когато той внезапно ме нападна. Оглеждах всички ъгли за евентуална опасност и не очаквах удар от този, който бе до мен. Спейд изненадващо стовари юмрука си върху главата ми и аз загубих съзнание. Спомням си само, че тъкмо отправях преценяващ поглед към коридора и в следващия миг пред очите ми избухнаха искри, а после всичко потъна в мрак.
Когато отворих очи, двамата лежахме на моравата на стотина метра от къщата. Спейд продължаваше да ме държи здраво. Дори краката му притискаха колената ми към земята.
— Лъжлив кучи син! — казах хрипливо, докато безуспешно се мъчех да се откопча от него.
Спейд ми отвърна с мрачна усмивка и ме стисна още по-здраво.
— Съжалявам, ангелче, но Криспин ще ме убие, ако ти се случи нещо.
Вниманието ми бе привлечено от движение на покрива. Тъй като Спейд наполовина лежеше върху мен, не можех да видя какво или кой беше там.
— Това не е ли той? — попитах отчаяно.
Спейд извъртя глава.
— Не съм…
Избухналата експлозия прекъсна думите му и озари небето толкова ярко, сякаш самият Бог бе натиснал копчето на детонатора. Изкрещях и яростно се помъчих да се освободя, но Спейд ме прикри с тялото си. Лицето ми бе притиснато в тревата, докато около нас падаха с трясък отломки от къщата, които се сипеха върху ливадата като истински библейски жулел. Димът ме задушаваше, макар че носът ми бе забит в земята.
Спейд не се мръдна от мен в продължение на няколко минути въпреки хрипливите заплахи, които му отправях. Позволи ми да седна чак когато грохотът от падащите предмети секна, но дори и тогава не ме пусна.
Вампирите и гулите, които безцелно сновяха наоколо, не бяха изкрещели при вида на избухналата в нощта експлозия. Те изглеждаха смутени, но не и паникьосани.
— Чарлс, би ли ми помогнал?
Внезапно Боунс се появи сред виещия се над нас дим. Толкова се зарадвах, като чух гласа му, че едва не се разплаках. Целият беше покрит със сажди, изгорелите му дрехи висяха на парцали, а косата му бе опърлена на места. Той държеше в ръцете си трима вампири. Като се приземи, Боунс ги пусна на тревата.
— Задръж тези двамата. Проклети негодници — каза той, като изрита единия. Третият вампир седна и тръсна глава, сякаш да я проясни.
Това беше Тейт. Слава богу, той също беше жив. Спейд пусна ръката ми, когато Боунс коленичи до мен, и аз го притиснах в обятията си.