— Толкова се радвам, че си добре… По дяволите, никога повече не казвай на приятелите си да ме държат настрана!
Боунс се засмя.
— Може ли да говорим за това по-късно, Котенце? Все пак ни чака още доста работа.
После се отдръпна от мен и ме огледа.
— Какво се е случило с теб? Изглеждаш като сдъвкана и изплюта.
Боунс взе един от кинжалите ми и сряза дланта си. Отпих от кръвта му и почувствах, че болката в главата ми намаля.
— Хуан и Купър добре ли са? — попитах, като се мъчех да ги видя сред тълпата.
— Чувам ги — обади се Тейт. — При тях всичко е наред.
Боунс втренчено го изгледа.
— Как разбра какво ще се случи?
Очите на Тейт заискриха в зелено.
— Докато ти и Кат бяхте изчезнали някъде, до мен се приближи онзи боклук Талисман. Каза ми, че е чул за чувствата ми към Кат и ми предложи възможност да я имам само за себе си. Единственото, което трябвало да направя, е да се постарая ти да останеш в къщата, когато телата започнат да експлодират. Талисман бе сигурен, че ще поискаш Кат да бъде колкото се може по-далече от живите бомби, така че аз трябваше да я изведа навън, а после да се погрижа за собствената си безопасност. В крайна сметка ти загиваш, а самотният Жътвар търси утеха. Трябва да призная, че предложението изглеждаше доста съблазнително.
— Ти никога не би направил такова нещо, Тейт — възкликнах аз. — Ти си много добър човек.
Той се засмя, но в гласа му прозвуча тъжна ирония:
— Не бъди толкова сигурна. Вероятно по-късно ще съжалявам за това.
Боунс го изгледа продължително. Аз си замълчах и не отбелязах на глас другото очевидно нещо — независимо от цялата си неприязън към Тейт, Боунс не го бе оставил да умре в къщата, а го беше сграбчил и измъкнал навън. Тъй като Тейт не можеше да се придвижва във въздуха, без Боунс той щеше да изгори. По благородството си двамата си приличаха много повече, отколкото някога биха си признали.
Но както бе отбелязал Боунс преди малко, сега ни чакаше много неотложна работа. Като например двамата нещастни вампири, които лежаха на петнайсетина метра от нас. Изгледах ги с присвити очи. Те действително се бяха опитали да взривят мъжа, когото обичам. Колко глупаво от тяхна страна.
Глава 11
Стояхме в далечния край на моравата пред все още димящата къща. Пожарникарите бяха пристигнали, както и полицията, но този път на Хуан и Тейт не им се наложи да показват документите си. Не и при всички тези вампири, които можеха със зелените си очи да внушат на спасителните екипи първо да се заемат с гасенето на пламъците, а задаването на въпросите да оставят за по-късно… или напълно да забравят за тази част.
Ето защо никой от полицаите не обърна внимание на отчаяните викове на шестимата виновници за тазвечерния взрив. Другите четирима съучастници бяха заловени, след като първите двама вампири, подложени на жестока „обработка“, ги издадоха. По обясними причини, докато траеше това, на нито един от гостите не бе разрешено да си тръгне, въпреки протестите им. След двучасов „разпит“ най-сетне се разкри, че поръчителят на нападението е жена вампир на име Патра.
И както можеше да се очаква пак тя бе мистериозният покровител на Макс, макар да нямах никаква представа коя е и защо иска смъртта ми.
Щом чу името й, Боунс рязко вдигна глава и се втренчи в Менчерес. Египетският вампир затвори очи и на лицето му се появи изражение, което бих нарекла страдалческо.
— Нека да позная — казах, изпълнена с тревога от техните реакции. — Става дума за много стар и могъщ вампир, нали?
Боунс погледна към мен.
— Да. Тя е мастер вампир на повече от две хиляди години. Менчерес, знаеш какво означава това.
Туниката на стария вампир вече не беше искрящо бяла, а златистият прашец по кожата му бе скрит от саждите. Точно сега видът му напълно отговаряше на настроението му. Обаче, когато отвори стоманено сивите си очи, всичките му емоции бяха скрити зад непроницаема маска.
— Да. Означава война.
— Онези от вас, които не принадлежат към нашите семейства — каза високо Боунс на събраните вампири, — трябва да направят своя избор сега: да останат тук и да се присъединят към нас, или да изберат Патра и да си тръгнат. Само тази нощ можете да направите това свободно. Ако след това някой от вас или от семействата ви се изпречи на пътя ми, ще бъде убит.