Менчерес си изправи и застанало него.
— Решавайте — каза просто той.
Първи дойдоха при нас онези, в които не се съмнявахме. Спейд се приближи още преди Боунс да завърши изказването си. Родни последва примера му, както и няколко други видни представители на общността на неживите. Вампири и гули, които не познавах, също минаха на наша страна или от лоялност към Боунс и Менчерес, или от страх от тях.
Други не можеха да вземат толкова лесно решение. Някои просто се изнизаха в мрака, без да кажат и дума. Имаше и такива, които се колебаеха и изчакваха да видят колко ще останат и колко ще си тръгнат, за да решат чия страна да вземат. Ала най-много ме изненада реакцията на Иън, който мълчаливо кимна на Боунс и доведе хората си при нас. Бях сигурна, че ще си тръгне заради двете поражения, които понесе от Боунс през последните два месеца. Погледнах към Боунс и си помислих: Не му вярвам. В отговор той само леко сви рамене.
В крайна сметка, около седемдесет процента от независимите мастер вампири бяха заложили на нас. Останалите трийсет процента бяха предпочели противника ни. Обаче никой не знаеше колко от присъединилите се към нашия лагер бяха искрени. Само времето щеше да покаже.
След съответното вричане във вярност всички напуснаха руините на къщата. Надявах се, че Менчерес има застраховка, защото при експлозията бе загубил огромно количество ценни предмети, но после си помислих, че едва ли „вампирска вендета“ е включена като клауза в застрахователната му полица.
Менчерес, Ратлър, Тик Ток и Зиро тръгнаха с мен и Боунс към специално оборудвания ни джип. Освен другите екстри, той имаше бронирани стъкла, но преди да включи двигателя, Зиро провери дали няма поставени взривни устройства. Стигаше ни една преживяна експлозия. Спейд и Родни отговаряха за четиримата пленени заговорници и можех да се обзаложа, че им предстоеше един доста дълъг ден.
Когато се отдалечихме достатъчно, за да не се притеснявам, че можем да бъдем подслушани от други неживи, зададох въпросите, които не бях посмяла да изрека на глас преди това.
— Как тази жена е успяла да накара вампирите да се самовзривят? Очевидно е, че хората могат да бъдат хипнотизирани да станат ходещи бомби, но вампирите? Това не ми изглежда присъщо за тях.
Тик Ток седеше зад волана, Менчерес бе заел седалката до него, а ние с Боунс се бяхме настанили отзад. Добре че огромният автомобил имаше и трета седалка, та не се наложи другите вампири да седят в скута ни.
— Вероятно, като държи за заложник някой техен близък и заплашва, че ще го подложи на мъчения в случай на отказ — отговори Боунс. — Едва ли има нещо друго, което би накарало вампир да се пожертва по този начин, но ще разберем със сигурност, като разпитаме по-подробно нашите пленници.
Аз трепнах.
— Боже, тогава не мога да ги виня за извършеното. Може би не трябва да бъдеш толкова суров с тях…
— А те дойдоха ли при мен да ми кажат за заговора? — прекъсна ме Боунс. — Не. Ако го бяха направили, щях да се опитам да помогна на тях и семействата им, но те не дойдоха, макар че са знаели какви ще бъдат последиците.
Не започнах да споря с него. Вампирите си имаха други правила, а тъй като едва не бяха причинили смъртта на Боунс… Да, тези четиримата заслужаваха съдбата си.
— А тя наистина ли ще пощади семействата им?
Боунс вдигна рамене.
— Ще е в нейна полза. Иначе следващия път заплахата няма да подейства.
— Мразя тези гадости — промърморих аз. — Удари от засада. Заложници. Самоубийствени бомбени атентати. Нараняване на близки и приятели само защото обичат някой от противниковия клан. Сега нещата ще се влошат още повече, нали?
— Да.
В повечето случаи считах откровеността на Боунс за най-привлекателната черта на характера му. Обаче понякога ми се искаше той просто да ме излъже.
Въздъхнах дълбоко:
— Това ще отложи сватбата ни. Не можем да организираме шумно празненство при сегашната обстановка. Вместо марша на Менделсон в църквата вероятно ще се чуе тиктакането на някое взривно устройство.
— Съжалявам, сладурче — отвърна Боунс. — Няма да е безопасно, не и в този момент.
Освен ако не отидем направо в някое кметство и просто се подпишем — помислих си мрачно, но веднага се упрекнах, че се държа детински. Голяма работа, щяхме да вдигнем сватбата по-нататък. Имайки предвид случилото се тази вечер, отлагането й бе най-малката ми грижа.