— И коя все пак е тази Патра? — полюбопитствах аз. — Не виждам какъв е смисълът, от една страна, да стига до такива крайности, за да помогне на баща ми да ме убие, а след това да изпрати нейния лакей Талисман при Тейт е предложение да ме изведе от къщата, преди тя да избухне.
Видях как Менчерес изпъна гръб на предната седалка, щом Боунс отвърна:
— Не, няма никакъв смисъл, нали прагосподарю? Въпреки че мога да се сетя за няколко причини, поради които Патра би искала моята и твоята смърт, сега, когато свързахме в съюз двете ни семейства, нямам и най-малката представа защо тя ще преследва жена ми.
Нещо в тона му ме накара да погледна рязко към него, а после към мълчаливия вампир на предната седалка. Тук явно нещо се премълчаваше. Напрежението в автомобила нарасна, докато не стана осезаемо почти като мъгла.
— Никога не е било насочено срещу Кат — отвърна най-сетне Менчерес.
— Моля? — Вече бях ядосана. — По мое мнение, когато някой се опитва да ме убие, това определено е насочено към мен.
Старият вампир не се обърна, а продължи да гледа пътя отпред.
— Значи мнението ти е грешно, тъй като е напълно възможно да си само средство за постигане на целта. Макс и Калибос са смятали, че Боунс не го е грижа за теб и са решили, че може да им се размине за стореното. Обаче Патра е знаела, че Боунс те обича. И то толкова много, че смъртта ти ще бъде смазващ удар за него, което ще го направи лесна плячка. Това е единствената причина, заради която е помогнала на Макс, а не защото се интересува от теб, Кат. Убийството ти е само средство да стигне до Боунс.
Боунс изруга тихо, преди аз да избухна:
— Но защо? Какво й е направил той?
Лицето на Боунс стана още по-мрачно. Както бе омазан със сажди и пепел, той изглеждаше направо страховит.
— Мисля, че е време да й обясниш, прагосподарю.
— Всички ми завиждат за дарбата ми да предвиждам бъдещето — каза с горчивина Менчерес. — Нямате представа какво е постоянно да ме питат: защо не съм предвидил предстоящото земетресение или цунами, или изригване на вулкан, или самолетна катастрофа, или каквото и да е друго трагично събитие, засягащо съдбата на онези, които ме заобикалят. Не знам защо някои видения се появяват пред очите ми с кристална яснота, докато други са като обвити с пелена, а трети е невъзможно да бъдат различени. Мога да предупреждавам само за това, в което съм сигурен, и после да чакам да видя дали съм бил прав.
Премигнах изненадано. Никога не бях виждала Менчерес толкова разстроен. Хладната му невъзмутимост явно сериозно се бе пропукала и той изглеждаше готов да разбие с юмрук предното стъкло. Тик Ток го погледна с крайчеца на окото си, несъмнено за да прецени дали да спре джипа, или не.
— Никой не те обвинява за случилото се тази вечер — каза глухо Боунс. — Но още не си отговорил на въпроса ми.
Не, не беше, но добре бе завоалирал нещата. По дяволите, след избухването му почти не си спомнях за какво ставаше дума. А, да, защо онази стара кучка искаше смъртта на Боунс. Съсредоточи се, Кат!
— Преди много години предупредих Патра какво ще се случи, ако продължи по избрания от нея път. — Гласът на Менчерес бе толкова тих, че трябваше да напрегна слух, за да го чуя. — Преди няколко века имах видение за мъж, който се женеше за жена, която не беше нито човек, нито вампир, нито гул, а после този мъж прониза с кинжала си Патра. Сега разбираш, Боунс, че щом се разкри, че Кат е полувампир и двамата се свързахте в брак пред Иън, Патра е разбрала, че онова, което й бях предсказал преди толкова години, ще се сбъдне. Решила е, че единственият начин да избегне тази съдба, е като те убие.
— Кучи син — яростно изкрещях аз. — Знаел си, че Патра ще преследва с всички сили Боунс, но не го предупреди. Не направи нищо!
— Котенце, раздорите помежду ни няма да разрешат проблема — каза Боунс, но по тона му си личеше, че и той не е доволен. — Трябва да бъдем единни, иначе ще осъществим замисъла на Патра вместо нея.
Логиката в думите му проникна в мозъка ми през алената пелена на яростта, която ме подтикваше „Убий го! Убий го!“, отнасящо се за вампира на предната седалка.
Менчерес поклати глава.
— След нощта у Иън изпратих мои хора, които постоянно охраняваха Боунс, освен в случаите, когато изпълнявахте мисии за твоя чичо Дон. Нещо повече, аз… аз очаквах, че когато осъзнае, че съм бил прав, Патра ще престане да заговорничи срещу мен. Но след случилото се с Кат разбрах, че тя няма да се откаже от намеренията си. И именно затова побързах да предложа на Боунс да сключим съюз. Смятате ли, че без него, който и да е от вас има шанс да оцелее?