Сурови думи. Боунс погледна решително Менчерес.
— Напълно си прав. Аз ще убия Патра за това, което причини на съпругата ми, независимо дали ще се застъпиш за нея, или не.
— Защо ще го прави, по дяволите? — попитах раздразнено. — Струва ми се, че тя иска да унищожи и него, иначе нямаше да превърне дома му в огромно барбекю с надеждата, че и той ще бъде в къщата заедно с теб. Всъщност, могъщи прагосподарю, защо самият ти не си я премахнал? Не можеш ли да се справиш със собствени сили?
Старият вампир затвори очи. Вместо него ми отговори Боунс:
— Има неща, които не знаеш за Патра. Когато е станала вампир, тя е избрала името на майка си — една от най-прославените владетелки на Египет, като просто го е съкратила. Патра е дъщеря на Клеопатра и Менчерес отказва да я убие, защото… тя е негова съпруга.
Глава 12
„Маркиз“ беше суинг клуб, популярен сред садомазохистите, а хората, които го посещаваха, бяха малцинство. За да се слеем с обстановката, аз, Тейт и Дейв се преструвахме на любовна тройка. Боунс бе някъде тук, но не го виждах. Беше ми достатъчно трудно да крия коя съм и без да го държа за ръката.
Не бяхме дошли за извратени забавления и игрички. Макар да бяхме във война с неживата — с най-прочутата нежива, за да бъдем точни, — аз все още имах моята работа. След катастрофалното фиаско с Белинда, Дон не бе намерил друга жена, която да ме замести като примамка, а според докладите от този клуб бяха изчезнали няколко души. Въпреки че ставаше все по-трудно да съчетавам служебните си задължения с всички катаклизми в личния ми живот, работата не търпеше отлагане. Даже и заради две хиляди годишната дъщеря на Клеопатра.
Все още ми бе трудно напълно да приема с кого си имахме работа, но Боунс ми изтъкна, че хората, за които споменът е жив стотици или дори хиляди години след смъртта им, неминуемо са направили силно впечатление и на своите съвременници. Разглеждано от този ъгъл, не беше толкова изненадващо, че някои от знаменитите исторически личности или техните потомци, както в случая с Патра, бяха превърнати във вампири или гули. Обаче Менчерес не само бе превърнал Патра, но и няколко години след това се бе оженил за нея. Имайки предвид вампирските брачни обичаи, ухажването бе протекло много скоростно. И което бе още по-лошо, докато той не можеше да се реши да убие съпругата си, с която не живееха заедно, тя определено не изпитваше същите колебания спрямо него.
За да се слея с тълпата в „Маркиз“, бях положила много усилия да променя облика си. Бях си направила дебели черни кичури, а тоалетът ми, ако можеше да се нарече така, приличаше на комбинация от аксесоари от „Последно танго в Париж“ и „Американски чопър“.
От кръста нагоре облеклото ми се състоеше само от два черни кожени кръга, прикрепени към гърдите ми с тънки метални синджири, а от кръста надолу — от черни кожени прашки и множество вериги, които висяха от талията ми, образувайки някакво абсурдно подобие на пола. Тоалетът ми се допълваше от стигащи до средата на бедрото черни чорапи, обточени с кожена лента с остри метални шипове, и сребърни обувки с високи токчета, с които спокойно можех да отнема нечий живот. Обилният черен грим около очите ми придаваше вид на енот. А като добавим и множеството вериги, обвити около ръцете ми, отсега копнеех за края на вечерта.
Дейв и Тейт бяха облечени не по-малко отвратително: черна кожа, вериги и камшици. Това показваше, че или персоналът на Дон има подръка костюми за всякакви случаи, или че някой гардеробиер трябва много да обяснява.
На входа ни провериха за оръжие, като веригите не влизаха в сметката. Както винаги сребърните ми обувки останаха незабелязани. Скриването на оръжие на видно място се бе оказало много ефикасно. Тейт, Дейв и аз бяхме допуснати в бара, без никой да заподозре каквото и да било. Време бе мелето да започне.
Тримата спряхме, за да разгледаме вътрешността на бара. Дори аз, която бях виждала много неща, изненадано премигнах пред разкрилата се гледка.
При някои двойки единият партньор водеше другия за нашийник, като куче. Всеки втори държеше камшик. Почувствах се не на място. Точно пред нас избухна семейна свада: мъжът удари спътницата си с опакото на ръката толкова силно, че от устата й потече кръв. Инстинктивното ми желание да се намеся се изпари, когато тя простена от удоволствие и го помоли да я удари още веднъж.