Е, какво друго можех да очаквам? Садомазохистите не си падаха по ласките и сантименталностите.
Когато погледнах към дансинга, едва не се издадох. Като оставим настрана размяната на удари, които явно бяха нещо нормално за посетителите, някои хора и техните неживи партньори придаваха на мръсните танци съвсем ново значение.
— Леле — прошепна Тейт. — Те се чукат направо на дансинга.
— Виждам — отвърнах остро.
Дейв се ухили срещу мен.
— Хуан направо ще се разплаче, че остана в микробуса. Ако беше тук, щеше да извика „Налага се да бъдем автентични!“ и да си свали панталоните.
Думите му ме разсмяха и ми помогнаха да се отпусна.
— Напълно си прав. Е, да се разкършим, момчета, но дръжте онези си работи в гащите. Все пак работа ни чака.
През следващия половин час се забавлявахме, като в същото време оглеждахме помещението. До този момент, въпреки грубостите и неприличното поведение, нямаше признаци за нещо смъртоносно.
Внезапно почувствах пулсирането на енергия наблизо. Толкова бях свикнала с аурата на Боунс, че го познавах дори само по нея. Колкото се може по-небрежно, погледнах над рамото на Дейв и като го видях, направо се ококорих от изумление.
Гол до кръста, Боунс танцуваше и великолепните му мускули играеха под кристално гладката му кожа. По дяволите, кога бе успял да си направи пиърсинг на зърната? Тези халки сигурно бяха от сребро, защото то бе единственият метал, който тялото на вампира не отхвърляше. Блестящите сребърни халки привличаха вниманието върху изваяните му гърди. Чак след минута забелязах панталоните му и замръзнах на място.
— Не спирай да танцуваш, Кат — прошепна Дейв.
Отново започнах да кърша тяло, като продължавах да зяпам над рамото на Дейв. Панталоните на Боунс бяха изплетени от тънки метални брънки. Кожата му прозираше при всяко негово движение и бе повече от видно, че под тях не носеше бельо. Той срещна погледа ми и се усмихна, като бавно прокара език по устните си, при което забелязах, че зърната му не са единствените части на тялото, на които имаше пиърсинг.
Тъкмо бях започнала да се сгорещявам при мисълта какво ли ще е усещането на металното топче върху езика ми, когато една брюнетка си проправи грубо път сред танцуващите, за да се приближи до Боунс с грейнало от радостна изненада лице.
— Не мога да повярвам на очите си, това си ти! Помниш ли ме? Спомни си за Фресно в края на осемдесетте. Естествено тогава бях човек. Едва те познах с тази тъмна коса, тогава беше рус…
Боунс я изгледа с поглед, който можеше да замрази и стомана, но тя безгрижно продължи:
— Идвал ли си тук преди? Аз съм постоянен посетител и мога да ти покажа помещението за частни купони.
Раздразнението внезапно изчезна от лицето на Боунс и той радостно се усмихна:
— Присила? Разбира се, че те помня, скъпа. Частни купони казваш? Покажи ми къде се провеждат.
Той я остави да го дръпне настрани. Тейт се загледа след тях с едва прикрито отвращение.
— Не ти ли дойде до гуша от това, че половината жени, с които се сблъсква, са имали вземане-даване с него?
Пропуснах забележката му край ушите си и се съсредоточих върху Боунс и Присила. Боунс тъкмо й казваше, че аз съм включена в менюто за тази вечер, стига въпросното помещение да е достатъчно уединено, за да може да се вечеря там.
— О, да, напълно дискретно е — отвърна тя, като прокара ръце по тялото му. — Умирам от нетърпение да се чукам с теб сега, когато съм вампир. Беше толкова невероятен преди, а сега сигурно ще е още по-хубаво.
Изскърцах със зъби. Тейт разбиращо изсумтя.
След това Присила прилепи устни към тези на Боунс. Знаех, че трябва да отместя поглед, но не можех. Нито можех да се втурна през дансинга и да я удрям с юмруци, докато я направя на пихтия, както всъщност ми се искаше. Но ако го направех, щеше да е равносилно на това да изкрещя с мегафон коя съм. Така че наблюдавах, без да помръдна, забивайки до кръв ноктите в дланите си, как Боунс усърдно я целува. Само се преструва, точно както аз се преструвам, когато флиртувам по време на работа — напомних си аз.
Обаче ме болеше, сякаш беше истина, и се запитах как ли се чувстваше Боунс в обратната ситуация, когато аз се целувах и прегръщах с други мъже. Е, поне хвана ръката на Присила, за да я спре, когато кучката я плъзна към слабините му.
— Скоро ще го направим, скъпа, само да се нахраня — прошепна й той сладострастно. — Нали не искаш да бъда разсеян?