Обмислих думите му. Повечето ни операции протичаха на принципа „Виждаме им сметката и си обираме крушите.“ Елиминирахме лошите момчета (или момичета!), събирахме доказателствата, тоест труповете, и бързо напускахме мястото. Навярно трябваше да преосмислим тази стратегия. Боунс бе прав, че страхът е отличен метод за въздействие. В момента Патра използваше тази тактика срещу нас. Може би трябваше да покажем, че ние също не се шегуваме.
Погледнах към Дейв. Той ми отвърна с почти незабележимо кимване. Обаче Тейт ядосано избухна:
— Гениален план, Пазителю на криптата. Искаш да им вземем главите като сувенири, а след това да размахаме назидателно пръст пред всички изроди горе и да кажем: „Тези бяха непослушни“? Ти не си с всичкия си!
— Глупак. Страхливец — натърти саркастично на думите Боунс.
Тейт изръмжа и се наложи да го спъна, когато тръгна наперено към него.
— Сигурно си се подхлъзнал, защото съм сигурна, че не се канеше да направиш нещо неразумно, нали?
Тейт вдигна очи към мен и навярно прочете в погледа ми какви ще бъдат последствията, ако изпълни намерението си, защото преглътна яда си.
— Щом казваш, Кат. Какво ще правим?
Странно е, но моето решение бе повлияно от случилото се, когато блъснах високия, мургав и развратен тип. Танцуващите около нас — хора и неживи, просто се разсмяха. Никой не се спусна да му помага да ме принуди да му се подчиня.
— Ще им отправим предупреждение и ще им дадем доказателство, че не се шегуваме. Както ти сам каза, Тейт, ще използваме тези глави като нагледно средство.
— Всички да бъдат в готовност — предаде Тейт по радиостанцията. Не ми убягна фактът, че в гласа му се долавяше едновременно гняв и примирение.
Тръгнахме в индианска нишка по стълбите. Начело вървеше Боунс, следван от мен, Тейт, Дейв и двамата спасени, които през цялото време не бяха проронили нито дума. Когато всички излязохме от подземието, Боунс ме качи на барплота, тъй като ръцете ми бяха заети, и изсвири така пронизително, че заглуши силната музика.
— Изключи тази какофония! — изрева той, като погледна заплашително с искрящите си зелени очи стъписания вампир, който седеше зад диджейския пулт.
Разтърсващият техноритъм замлъкна. Чуха се викове на протест от страна на танцуващите, но те веднага секнаха, щом ме видяха. Определено изглеждах впечатляващо, както стоях на бара, държейки за косата четири отрязани глави.
— Ще бъда кратка, за да не ви откъсвам задълго от забавленията. Аз съм Червенокосият жътвар, а тези четирима — вдигнах главите, за да се виждат по-добре — отидоха твърде далече, като убиваха хора. Ако това се повтори, ще се върна.
Двеста чифта очи ни гледаха втренчено и повечето от тях принадлежаха на неживи. Вътрешно се напрегнах. Кой знае как можеха да се развият нещата? Ситуацията можеше да загрубее доста бързо.
Боунс ми подаде ръка, за да ми помогне да сляза. Пуснах зловещите си трофеи и я поех.
Може би някои от присъстващите го познаха или се досетиха кой е. Или просто им беше безразлично. Така или иначе, хората и вампирите един след друг взеха да отстъпват встрани, докато между нас и вратата се образува свободна пътека. Боунс ме свали от бара и необезпокоявани от никого се отправихме към изхода.
— Това е невероятно, мамка му — изруга под нос Тейт, когато стигнахме до паркинга.
— Което само показва колко много имаш да учиш — отвърна Боунс.
Глава 13
На следващия ден двамата с Боунс потеглихме с колата към Дениз. Не бях виждала най-добрата си приятелка от доста време — първо заради превръщането на Тейт във вампир, а после заради последвалите неразбории след отвличането ми. Така че щеше да е чудесно просто да си побъбрим и да се отпусна. Дениз знаеше всичко за мен: за Боунс, вампирите, гулите и дори за войната, в която бяхме въвлечени. Все пак й се бях обадила, за да й обясня причината за внезапното й преместване. Доколкото познавах Дон, вероятно просто бе казал на нея и съпруга й Ранди да опаковат багажа си, без допълнителни обяснения.
Новият им дом се намираше в покрайнините на Мемфис. Беше добре, че Ранди е независим компютърен консултант и можеше да работи навсякъде, защото никак не ми се искаше да остане безработен заради мен. Дениз бе напуснала работа скоро след като се бяха оженили, така че и заради нея нямаше нужда да се чувствам виновна. Не бяха казали нищо, но предполагах, че се опитват да си направят бебе. Това би обяснило внезапния й интерес към неща, с които никога преди не се занимаваше. Например, сама приготви вечерята за нас, вместо да я поръча от ресторант — определено нова линия на поведение.