— Ястието наистина си го бива — казах ентусиазирано, като си сипах допълнително от задушеното месо. — Трябва да дойдем тук за празниците. Както знаете, аз мога само да стопля вода.
Дениз отвърна с усмивка:
— Или можеш да си направиш собствено тържество и да оставиш Родни да сготви. Не ми ли каза, че той е невероятен готвач?
— О, наистина е такъв — отвърнах с пълна уста. После наклоних глава към Боунс. — Според теб, ще бъде ли много опасно за нас да си направим коледно парти?
Той се замисли за миг.
— Можем да поканим само няколко души, но не смятам, че това би било повод за сериозна тревога.
Преглътнах хапката си и изведнъж ми хрумна идея.
— Досега никога не съм организирала такова нещо. Баба ми и дядо ми не бяха много общителни хора, а и през годините, в които бяхме разделени, не мислех за развлечения. Къщата ни за гости вече е завършена, така че ще има предостатъчно място. В момента не можем да вдигнем сватба, но можем да си организираме малко коледно тържество. Това ще бъде първата ни Коледа заедно, Боунс.
Той ме погледна с усмивка.
— Това е прекрасен повод за празнуване и съм сигурен, че Родни с удоволствие ще дойде да приготви ястията. Това е любимото му занимание.
Дениз плесна с ръце.
— О, ще бъде страхотно! Никога досега не съм празнувала Коледа с мъртъвци.
Ранди възмутено завъртя очи, но Боунс само се засмя.
— Да, предполагам, че ще е малко по-интересно от среднощната литургия в църквата.
— Трябва да поканим и майка ми — казах аз. — В действителност тя не е много далече оттук. Колко е до дома на Родни? Около час път?
Боунс кимна утвърдително.
— Да. Искаш ли след това да я посетим?
Обмислих възможностите. Ако тя разбереше, че съм била толкова наблизо и не съм се отбила, щеше цял живот да ми го натяква. Добре, значи решено.
— Ще отскочим. Сигурно ще е там. Майка ми никога не излиза.
— Кога ще е готов новият й дом? — попита Дениз.
— Следващата седмица. Мисля, че Дон умишлено протака преместването й от Родни, за да й го върне за някои неприятности, които тя му причини в миналото. Няма друга причина намирането на безопасно място да отнеме толкова време. Не че ще й го кажа.
Дениз стана, порови за минута в кухненския шкаф, след което се появи с неотворена бутилка джин.
— Заповядай. Ако ще ходиш при майка ти, ще ти е нужна.
След час се сбогувахме с Дениз и Ранди и се отправихме към временния дом на майка ми. Пътуването през селската местност беше много приятно и разтоварващо. Внезапно Боунс наклони глава, сякаш заслушан в нещо, после натисна педала на газта.
— Какво има?
Преди секунди бе казал, че почти сме стигнали. Разтревожена, наострих слух, но моят не бе така добър като неговия. Единственото, което долових, бяха разговорите на хората, край чиито къщи профучавахме.
— Там не се лее кръв, повярвай ми — пошегува се Боунс.
— Какво?
Той продължи да кара с висока скорост по улиците на предградието.
— О, сама ще видиш, а и ще ти потрябва бутилката, която ти даде Дениз.
Реших, че не ни очаква кървава баня, защото той продължаваше да се усмихва. Надявах се, че звуците от посичането на майка ми не биха го развеселили толкова. Когато спряхме на алеята пред дома на Родни, чух само майка ми да мърмори и да проклина. Че какво необичайно имаше в това?
Боунс изскочи от колата, без да изключи двигателя, и задумка по вратата толкова силно, че прозорците задрънчаха.
— Отвори, Джъстайна, или ще разбия вратата.
Входната врата се отвори, когато аз я наближих с известно закъснение. Някой все пак трябваше да изгаси мотора.
Боунс мина решително край майка ми, без да обръща внимание на молбите й да не влиза. Той й хвърли лукав поглед и устните му неконтролируемо затрепериха.
— Да му се не види! Джъстайна, косата ти е малко разрошена. Да не би да си чистила къщата, скъпа? Не? И лицето ти… ако не те познавах толкова добре, бих си помислил, че си се изчервила. Много отдавна, когато бях пропаднало жиголо, както обичаш да се изразяваш, често виждах жени, които изглеждаха като теб, след като се бяха чукали.