Зяпнах от изненада и се вгледах в майка ми. Тя бе само по халат, кестенявата й коса бе наистина щръкнала на всички страни, лицето й определено бе зачервено и по дяволите, това на шията й смучка ли беше?
— Гадно животно, махай се оттук! — извика тя на Боунс.
Той се разсмя толкова силно, че направо се преви надве.
— Всъщност това е малко като присмял се хърбел на щърбел, нали? И като си помисля как Котенцето се боеше, че ще разбереш, че тя спи с вампир. Сега няма какво да кажеш, а? Хайде, приятелю, слез и приеми нашите поздравления! Свалям ти шапка.
— Боунс — долетя раздразненият глас на Родни от горния етаж, — махай се оттук.
Аз се стъписах.
— Мамо? Ти и Родни!
Лицето на майка ми се покри с гъста руменина.
— Той ми приготвяше вечеря — изломоти тя.
От изумление едва успях да проговоря:
— Очевидно и десерт. Не мога да повярвам. През всичките тези години ме разпъваше на кръст, задето спя с вампир, а я се виж. Лицемерка, Родни е гул!
— Той не убива хора, а се възползва само от мъртъвци — отвърна тя наперено, демонстрирайки някаква съмнителна логика. — А пък и вече съм на четирийсет и пет и няма нужда да се оправдавам пред собствената си дъщеря.
Гледах я така, сякаш я виждах за първи път.
— А на Родни хареса ли му? — попитах.
Тя раздразнено изпухтя:
— Кое да му е харесало, Катрин?
— Чукането с теб, ето кое.
Боунс отново се разсмя и избърза с ръкав сълзите си.
— Да си вървим, Котенце. Просто исках да й натрия носа, не можах да устоя. Всичко хубаво, Джъстайна — отново се изсмя злорадо. — Родни, проявил си забележителна смелост.
Той ме избута навън от къщата, като не преставаше да се хили. Вратата се хлопна шумно зад нас.
Докато колата се отдалечаваше с безопасна скорост по улицата, Боунс продължаваше да се смее.
— Радвам се, че не й звънна предварително, сладурче. Беше много забавно.
Не отговорих нищо, просто се отпуснах назад в седалката и отворих бутилката с джин.
Роклята ми бе в сребрист цвят. Спускаше до земята, като плътно прилепваше към ханша и бедрата ми, а горната част бе прихваната с връзки на врата. Беше с гол гръб и дълбоко остро деколте, което изключваше носенето на какъвто и да е модел сутиен.
Изгледах намръщено отражението си в огледалото.
— Когато ми стане студено, веднага ще се разбере. Аз съм домакинята и не трябва да изглеждам непристойно.
Отражението на Боунс се появи зад мен в огледалото.
— Не изглеждаш непристойно, а зашеметяващо.
Устните му леко докоснаха гърба ми в потвърждение на комплимента и зърната ми моментално щръкнаха. Това определено изглеждаше непристойно.
— Възхитително — прошепна той, без да отделя устни от кожата ми.
Нямаше как да не харесва роклята ми, тъй като той я бе избрал. За разлика от мен, Боунс винаги предпочиташе по-предизвикателните дрехи. Поне носех бельо, колкото и оскъдно да бе то. Това бе нещо, на което държах, въпреки безграничната убедителност на доводите му.
Той наклони глава за миг.
— Майка ти е тук.
Слязох долу да я посрещна, тъй като Боунс още не бе облечен. Не бях я виждала от онази потресаваща вечер в дома на Родни и дори не исках да знам дали още бяха гаджета. Като истински джентълмен, той не бе споменал нищо за инцидента, когато пристигна тази сутрин, за да приготви празничните ястия, но чух, че Боунс го посрещна с думите „Привет, укротителю на дракони!“.
Отворих вратата и усмивката ми замръзна. Това не можеше да е майка ми.
В кестенявата й коса вече не се виждаха бели коси, а си бе направила руси кичури. Не знам дали се дължеше на грима или на химически пилинг, но през изминалите три седмици тя се бе подмладила с десет години. Тъмнолилавата й кадифена рокля бе по-плътно прилепнала и от моята, като от едната страна стигаше до глезена, а от другата имаше цепка чак до бедрото. Едното й рамо бе оголено в гръцки стил, а косата й бе прибрана на хлабав кок, от който висяха свободно единични кичури. Единствено сините й очи си бяха същите.
— Катрин. — Тя мина покрай мен, без да ме прегърне. Е, какво пък, и това ми бе познато. — Трябва да се обличаш по-топло, навън е много студено.
Здравей и на теб, мамо, или която и да си, по дяволите, защото определено не приличаш на жената, която ме отгледа.
— Намерил се кой да ми го каже — отвърнах. — Краката ти са голи чак до задника. Боже, ако баба можеше да те види, щеше да се обърне в гроба!