Выбрать главу

Застинах на мястото си още преди Боунс яростно да изругае. Виждайки изражението ми, Иън избухна в смях.

— Нима Криспин не ти е казал? Не знам защо, та това се случи още преди родителите ти да са се появили на бял свят.

Станах от масата. Нямаше да обсъждам този въпрос пред Иън. Боунс ме последва на верандата. Щом останахме сами, се нахвърлих върху него:

— Защо? Знам, че преди мен не си се държал много целомъдрено, но Патра е била съпруга на твоя прагосподар!

Той стисна зъби.

— Не знаех коя е, когато това се случи. Менчерес и Патра не са в добри отношения много преди да стана вампир. Преди няколко десетилетия срещнах една жена, прекарах нощта с нея, а след седмица разбрах, че е съпруга на Менчерес. Обаче тя е знаела кой съм. Направила го е, за да нарани съпруга си, иначе защо, мислиш, че му е разказала за това? Така и не разбрах защо той веднага не ме уби, но след случилото се напоследък предполагам, че е знаел, че един ден ще има нужда от мен.

Правенето на секс с жената на друг вампир заплашваше Боунс със смъртна присъда, ако оскърбеният съпруг предявеше претенции.

— Има ли нещо друго, което да не знам? Защото е по-добре да не откривам, че има още факти, които си решил да премълчиш.

— Няма друго, кълна се.

Спрях да крача напред-назад по верандата и погледнах Боунс. Беше красив и колкото по-дълго живеех с него, толкова по-често ми се напомняше, че много жени са на същото мнение. Бях сигурна, че ще изплуват още завоевания от неговото минало, но се надявах, че няма да са така могъщи и смъртоносни като Патра.

— Добре. Да се връщаме вътре. Убедена съм, че на Иън вече му е доскучало.

Боунс не обърна внимание на сарказма ми и ме притегли в обятията си.

— Знаеш ли, че наближава полунощ? — прошепна той. — Остават само два дни до Коледа.

Толкова много неща се бяха случили от миналата Коледа насам. Какво ли щеше да ни донесе следващата година?

— Тя ще бъде по-добра — отвърна тихо Боунс. — Обещавам.

Той ме целуна. Устните му бяха по-хладни от обикновено, но на кой му е притрябвала нормална температура, когато ме караше да се чувствам така? А когато ръцете му се плъзнаха надолу по гърба ми, даже ми стана топло.

Наблизо изпука клонка, като прогони романтиката и ме накара да застана нащрек. Боунс отдели устни от моите и вдигна глава.

— Здравей, приятел. Отдавна ли ни шпионираш?

Неговият язвителен тон потвърди онова, което сетивата ми доловиха със закъснение. Боже, целувките на Боунс ме разсейваха опасно много. Добре, че той бе запазил бдителността си, макар това да не бе комплимент за моя чар. Добре, че вампирът, скрит сред дърветата, не искаше да ни убие.

Тейт излезе напред, настъпвайки още клонки.

— Здравей, Кат. Изглеждаш прекрасно.

Боже, не можеше ли просто да каже „Честит празник“!

Появата на Дейв на верандата разведри натежалата от враждебност атмосфера.

— Приятел, ти дойде!

Размина се още една конфронтация.

Тейт се усмихна широко, когато Дейв го награби в мечешката си прегръдка. След това се показа Хуан, последван от чичо ми. Обикновено суровото лице на Дон грейна в усмивка, когато се приближи и прегърна Тейт. Боунс изпуфтя презрително и ме поведе обратно към трапезарията, като не пропусна да подхвърли към Тейт:

— Сигурен съм, че без проблем ще намериш обратния път към вилата в подножието на хълма, където си настанен.

С присъщата му нетактичност, Иън избра точно този момент, за да се приближи до мен:

— Надявам се, че двамата с Криспин сте изгладили разногласията си.

— Да. Сега можеш да спиш спокойно.

Той се засмя. Край нас мина майка ми и Иън я проследи с поглед, в който се четеше нещо повече от одобрение.

— Кат, смятам, че разбирам какво доведе Макс до такъв печален край.

Изгледах го намръщено.

— Може ли да не споменаваш Макс пред малцината останали мои близки?

Той се усмихна без следа от разкаяние.

— Че защо ще ми се сърдят? Мисля дори, че ми дължите не малка благодарност. Ако не бях превърнал Макс във вампир, теб нямаше да те има.

При тези думи майка ми рязко обърна глава. Колко типично за Иън — той даже не бе понижил глас. Прииска ми се да забия юмрука си право в глупавата му уста.

— Много мило — изръмжах. — Тя не знаеше, че ти си неговият господар.