Боунс се появи зад гърба ми.
— Приятел, ела за малко с мен.
Без да изчака отговора на Иън, той го забута към верандата. Аз тръгнах в обратната посока, за да пресрещна майка ми, която яростно се бе втурнала към нас.
— Катрин! — сопна се тя, когато застанах пред нея. — Махни се от пътя ми. Трябва да си поговоря с това нещо.
Тъй като обикновено наричаше Боунс „гадно животно“, предположих, че „нещото“ се отнасяше за Иън.
— Мамо, знам, че си разстроена.
Тя отново се опита да се промъкне покрай мен.
— Не се притеснявай, няма да правя сцени — каза, като ме избута настрани. Според нея държанието й бе олицетворение на въздържаността.
— Ей, ти! — Тя отиде направо при Иън и заби пръст в гърдите му. Той я погледна развеселено. — Ти ли си превърнал баща й? Не знаеше ли какъв мръсник е той? Или си просто безмозъчен и безотговорен и изобщо не те интересува какви чудовища създаваш?
Боунс се усмихна мрачно:
— Изсърбай попарата, която си надробил, приятел, но въпреки всичките й грубости, не смей да я обиждаш.
Иън красноречиво завъртя очи.
— Не, Джъстайна, когато създавам „отрочетата“ си влагам разум и мисъл. Но ако трябва да съм отговорен за всяко тяхно действие, същото се отнася и за теб. В деня, в който срещнах дъщеря ти, тя уби мой приятел. Какво мислиш за това?
Бях изненадана, колкото и майка ми, от хладнокръвния отговор на Иън.
— Друг мръсен вампир? — саркастично попита тя, когато се съвзе от изненадата. — Един от многото, които са искали да се нагостят с кръвта й?
— Един гул, който изпълняваше дълга си да ме защитава от жена, която се опитваше да ме убие в собствения ми дом — отвърна той. — Питай Кат. Тя ще потвърди, че даже не съм се опитвал да я ухапя, преди да обезглави приятеля ми.
Пристъпих неловко от крак на крак. Откъде можех да зная, че Дон е имал лични мотиви да ме изпрати да преследвам Иън? Мислех, че е просто още една задача за ликвидиране на лошите момчета, а не че неволно ще убия гул, който не беше направил нищо лошо.
— Съжалявам за приятеля ти, но смятах, че е убиец, а и той се прокрадваше зад мен, за да ме повали на земята — отговорих аз. — Пък и преди това ти сам призна, че си убил двама твои служители, Иън.
— Които крадяха от мен — възрази той. — Наистина, Криспин, как би постъпил с двама души, които тършуват в дома ти и се опитват да продадат ценните ти вещи в eBay?
Боунс сви рамене.
— По същия начин. Ако не можеш да вярваш на хората си за нещо толкова маловажно като вещите, как би могъл да разчиташ на тяхната вярност в по-сериозни ситуации?
— Така е — съгласи се Иън, преди да хвърли още един преценяващ поглед на майка ми. — След като сме квит по отношение на Макс, за какво друго ми се сърдиш, скъпа?
На лицето на майка ми за миг се изписа объркване, но после се окопити и посочи към Боунс.
— За него. Ти си го превърнал и заради него родителите ми бяха убити, така че изобщо не сме квит, вампире.
Лицето на Боунс стана мрачно. Ти не си виновен — казах му мислено. — Тя греши.
— Но той също така научи Кат да се бие, направи я по-силна, по-бърза и по-смъртоносна. Смяташ ли, че в противен случай тя щеше да е още жива? Освен това, той не спаси ли неотдавна нейния и твоя живот? Да не искаш да ми кажеш, че това струва по-малко от родителите ти?
Майка ми го погледа някак странно. Сякаш не знаеше какво да прави с него. Иън на свой ред я изгледа втренчено, без следа от чувство за вина. Накрая, след напрегната тишина, тя се обърна кръгом и се отдалечи.
— Радвам се, че имахме възможност да се изясним — извика той след нея.
Майка ми не отговори.
Иън тупна с ръка Боунс по рамото.
— Да влезем вътре, а? Навън е студено и жена ти явно измръзва. — Той насмешливо погледна към мен. — Повече от очевидно е.
— Разкарай се — сряза го Боунс.
Иън се отдалечи, като си подсвиркваше.
— Казах ти, че трябва да си сложа сутиен — промърморих аз. После смених темата, тъй като не исках окончателно да проваля вечерта. — Ако ме помолиш мило, ще ти разреша да отвориш един от подаръците си, макар че е твърде рано.
Устните му се извиха в усмивка.
— Какво трябва да кажа? Моля? О, Котенце, моля те, умолявам те…
— Престани — прекъснах го и с дяволита усмивка го заведох в библиотеката, където измъкнах една кутия изпод дивана. Огледах се, за да се уверя, че никой не гледа, защото не исках публика. Бях се пошегувала, като казах, че е един от истинските му подаръци. Беше нещо друго. — Заповядай.