Боунс разопакова кутията и усмивката му стана похотлива.
— О, прекрасни са! Не са моят размер, но ако искаш да облека някоя от тях, с радост ще го направя.
— Шегаджия? Трябва да избереш коя от тях аз да облека.
Изборът му бе светкавичен.
— Червената.
— Така си и мислех. — Гласът ми бе станал дрезгав от внезапния блясък в очите му.
Боунс се наведе към мен и устните му докоснаха моите.
— И се оказа права.
Глава 15
Червената нощница обгръщаше тялото ми — тъмна като кръвта, която течеше в него. Боунс ме държеше за бедрата и се извиваше под мен, стенейки хрипливо от удоволствие.
— Да, Котенце. Още… Не спирай… Обхваната от екстаз, затворих очи. Пръстите ми се вкопчиха в чаршафа, докато се движех все по-бързо и по-бързо.
— Да…
Сладострастието ни обгърна на мига като лека мъгла, а чаршафите сякаш оживяха. Като сатанински змии се увиха около китките и глезените ми. Опитах се да кажа на Боунс да спре, но когато отворих устата си, от нея бликна кръв.
— Все още ли се опитваш да бъдеш смела, малката? — попита нечий смразяващ глас.
Обзе ме ужас. Познавах този глас.
Мъглата се вдигна и аз нададох дълъг, пронизителен писък, когато Боунс и леглото изчезнаха и аз незнайно как се озовах на пода пред баща ми. Змийските чаршафи се превърнаха в кинжали, които пронизваха китките ми. Чувствах непоносима болка в корема, едното бедро и ръцете.
— Знаеш ли какво ще направя с теб, малката? — продължи Макс. — Отново ще ти прегриза гръкляна.
Той дойде до мен. Опитах да се извия настрани, но кинжалите в китките ми попречиха. Макс се изсмя, кучешките му зъби почти докоснаха кожата ми, докато аз напразно се мятах като обезумяла. Когато зъбите му бавно се потъркаха в шията ми, изкрещях:
— Спри, спри, спри!
Макс притисна нещо към устата ми. Закашлях се, пръскайки слюнки, после преглътнах. След няколко секунди образът на Макс избледня и видях нечие друго лице.
— Събуди се, Котенце.
Лицето на Боунс постепенно се избистри пред погледа ми. Пред очите ми синините и драскотините започнаха да изчезват, като на тяхно място останаха само петната от кръв. Китката му бе притисната към устата ми, около нас се търкаляха разкъсани чаршафи и не бяхме сами в стаята.
Спейд седеше на ръба на леглото и ме държеше за раменете. Когато премигнах срещу него, той ме пусна и се облегна назад с въздишка на облекчение. Дейв, Родни и Тейт се бяха скупчили до вратата, а Дениз почти подскачаше, за да надникне над главите им. След това единственото, което виждах, бяха гърдите на Боунс, който ме притисна към себе си.
— Слава богу, ти се събуди. — Той ме отдръпна от себе си и хвана с две ръце лицето ми. — Знаеш ли къде си?
В моята спалня. Бях чисто гола, както и Боунс. Спейд се изправи на крака и аз извърнах поглед. Не бяхме единствените голи.
— Боунс, какво правят всички тук? Спейд, покрий се с нещо!
Проклетите вампири си въобразяваха, че всички искат да видят колко са надарени.
Боунс продължаваше да ме притиска до себе си. Е, поне прегръдката му скриваше гърдите ми.
— Дръпнете се от пътя ми, животни такива!
Господи, майка ми беше в коридора и се опитваше да влезе. Щеше да получи удар, ако видеше това.
— Спейд, вземи хавлията от банята — изсъсках аз. — Запази част от тайнството!
Той се засмя, но смехът му прозвуча като уморено хъхрене.
— Тя е добре, Криспин. Ще се махна, за да не се изтощава, като ми се кара.
По тялото на Спейд също имаше засъхнали кървави следи. Какво ставаше, по дяволите? Улових погледа на Тейт и присъствието му ме смути. Той не трябваше да ме вижда в този им вид.
В това време Иън разбута останалите и влезе в спалнята, като затвори капачето на мобилния си телефон.
— Казах му, че се получи, Криспин. Той помоли да му се обадиш по-късно…
— Е, това вече е прекалено — извиках аз. Даже не обърнах внимание на сериозното изражение на Иън, без следа от каквото и да е непристойно намигване. — Просто сънувах кошмар. Това не е повод за обявяване на всеобща тревога, така че се разотивайте.
Иън ме погледна съчувствено.