— Загрижена е повече за благоприличието, отколкото за безопасността. Криспин, трябва да поговорим.
— Добре, малко по-късно.
Най-после спалнята се опразни. Когато излезе и последният, се отпуснах и цялата се разтреперах.
— Боже, това бе най-лошият кошмар, който съм сънувала. Ако не знаех, че е сън, бих казала, че шията още ме боли.
Което всъщност бе истина. Как бе възможно това?
Боунс ме погледна в очите.
— Котенце, това не беше само сън. Беше заклинание, което да те задържи в капана на собствения ти кошмар. Шията те боли… защото магията е възпроизвела онзи ден с Макс и ако не се беше събудила, тя щеше да довърши започнатото от него и да те убие.
Напрегнах се с всички сили в опит да се овладея.
— Откъде знаеш, че е било заклинание?
— Ти започна да крещиш в съня си. Чарлс се втурна в спалнята ни — беше скочил направо от леглото, затова беше гол — и се опитахме да те събудим. После ти започна да се мяташ като бясна. Веднага се досетихме, че е нещо повече от кошмар, а когато се концентрирах и проникнах в мислите ти, разбрах какво преживяваш. Никой нямаше представа какво да правим. Иън звънна на Менчерес да му каже какво се случва. Единствено той знаеше как да спре заклинанието.
— Колко време продължи това? Струва ми се, че беше само няколко минути.
— Около половин час, но на мен ми се стори цяла вечност.
Половин час!
— Каза, че Менчерес е знаел как да спре заклинанието. Откъде е знаел?
— Защото Патра го е направила — отговори Боунс с едва сдържана ярост. — Практикуването на магия е забранено, но тя тайно я е изучила. Заклинанието е било запечатано с кръвта й, така че само нейната кръв — или кръвта на господаря й — можеше да го развали. Менчерес беше твърде далече, но тъй като той сподели с мен кръвта и силата си, реши, че е възможно моята също да свърши работа. Така и стана.
Побиха ме ледени тръпки. Може би следващия път, когато заспя, няма да се събудя. Ще бъда убита от собствените си спомени. Ама че тъп начин да си отидеш.
— Значи Патра може да направи магия по всяко време и където и да се намира?
Боунс стисна зъби.
— Не и ако умре.
Същия ден следобед се обадих на пет различни фирми за доставка на храна по домовете. Не, хората, които ми бяха на гости, не бяха толкова придирчиви, просто се налагаше да бъда изобретателна. В края на краищата трябваше да се хранят и няколко вампири. Куриерите изобщо не разбраха, че вечерята са те самите, а не храната, която доставяха. Те просто си тръгваха с добър бакшиш и по-ниско съдържание на желязо в организма. Родни си направи свое собствено пиршество, което сподели с Дейв.
— Трябва да заловим някой от хората на Патра, преди да планираме нашата контраатака — заяви Иън след една продължителна пауза в разговора. — Или ако имаме късмет, да намерим някой изменник.
— Ти имаш най-голям опит с изменниците.
Язвителната забележка бе казана от Дон и аз неволно премигнах. След като се разбра коя е Патра, той не бе проронил нито дума.
— Глупости — отвърна с въздишка Иън. — Виж, Макс получи това, което поиска: да напусне работата си и да се избави от човешката си природа, и аз го превърнах, защото винаги можеше да ми потрябва някой умен и безскрупулен тип. Това е всичко.
Дон го изгледа възмутено.
— Това е всичко? Знаеш ли какво направи Макс, когато се опитах да го арестувам, след като узнах, че се е превърнал във вампир? Уби родителите ни и остави труповете им на прага ми! Ти му даде възможност да извърши това. Ти му даде силата.
Тази информация бе нова за мен. След като разбрах, че Дон е мой чичо, попитах дали имам и други роднини, а той рязко отговори, че няма. Сега ми стана ясно защо този въпрос го бе жегнал.
Иън спокойно погледна Дон.
— Макс е бил убиец още преди да ме срещне, така че единствената сила, която му дадох, бе да го прави със зъби.
— Не можеш да помогнеш на родителите си, но племенницата ти още е жива, друже — намеси се Боунс. — Можем да използваме твоя опит, за да я опазим жива и за в бъдеще. А сега директно на въпроса…
Той млъкна и се взря в дървената ламперия на тавана. Объркана, последвах примера му. Какво, да не ни бяха нападнали термити?
— Менчерес идва насам — заяви Боунс.
Спейд също вирна глава.
— Аз не го усещам.
Боунс се изправи.
— Обаче аз го усещам. Освен това не е сам.