— Дракула. Когато бях шестнайсетгодишна и се опитвах да науча колкото се може повече за вампирите, изчетох доста неща за теб. Брам Стокър те е направил почти симпатичен, докато в историческите хроники си описан с доста по-тъмни краски.
Боунс внезапно престана да се мръщи и ми се усмихна одобрително. Завъртях красноречиво очи. Значи него мога да обиждам, а Анет — не? Лицемер!
— Не се казвам така, а и не трябва толкова лесно да вярваш на всичко, което четеш. Историята е изменчива. Чудя се какво ли ще каже тя за теб, Катрин?
— Казвам се Кат — поправих го веднага. — Запомни името ми и аз ще се обръщам към теб е правилното ти име.
Като приключихме с представянето, всички се настанихме в гостната. Разбира се, в хола щеше да бъде по-просторно, но ми се искаше да бъда в по-уютна обстановка, докато планираме убийството на една историческа знаменитост с помощта на втора, не по-малко известна личност. Влад се настани в стола до мен, разполагайки се така, сякаш седеше на трон. Той се подсмихна леко, като погледна Боунс, което ме наведе на мисълта, че го направи нарочно, за да го подразни, и успя. Боунс седна до мен на дивана и стисна многозначително ръката ми.
Независимо от обстоятелствата, десетгодишното дете в мен искаше да затрупа Влад с въпроси. Кой е погребан в църквата до твоя замък? Наистина ли си заковал чалмите за главите на султанските пратеници, когато те отказали да ги свалят? Кога си станал вампир — преди или след като си пил бокали с кръв на бойното поле, пирувайки сред набучените си на кол врагове?
— Един селянин с моя ръст. Да. След това. Всъщност тогава пиех червено вино.
По дяволите — изругах наум, преди да затворя съзнанието си. — Още един!
— Впечатляващо. — Влад премести погледа си от мен към Боунс. — Чудя се къде ли се е научила да поставя такива изключителни мисловни бариери. Криеш ли нещо, младежо?
— Не се дръж снизходително с мен в собствения ми дом, свадлив стар прилеп. Ти си гост тук и се дръж като такъв.
— Влад — обади се Менчерес и в гласа му се долови лек укор. По-интересното бе, че Влад реагира на това с едно помирително махване с ръка.
— Да, вярно. Обещах да оставя настрана нашите разногласия заради общото благо и точно затова съм тук. Знаеш, че не те харесвам, Боунс, както и ти не ме харесваш. Всъщност, ако Патра се бе опълчила срещу теб, без да закача Менчерес, сега можех да седя с нея.
Боунс сви рамене.
— Ако не беше Менчерес, двамата с теб отдавна щяхме да сме изиграли танца на смъртта. Но той много те цени и сигурно си има причина за това, така че ще се доверя на неговата преценка, че не си безполезен мръсник, за какъвто те мисля.
Премигнах. Изглежда примирието между тях щеше да е трудно.
Менчерес се изправи. Изисканите обноски му придаваха безобиден вид, но знаех, че външността може да е измамлива. Бях сигурна, че в битка ще е страховит противник.
— Боунс, бях шокиран, като чух, че Патра е използвала магия срещу Кат. Както знаеш, на вампирите е забранено да си служат с магия. Но все пак имаме някакво предимство. Използването на това заклинание е изчерпало силите на Патра поне за няколко дни, което ни дава време да нанесем ответен удар, ако успеем да я намерим. Влад има информация за възможното местонахождение на един от нейните подчинени.
Боунс изгледа хладно Влад, който му отвърна с усмивка:
— Никога не си мислил, че може да имаш нужда от мен, нали?
— Вече си решил дали ще ми кажеш, или не, така че или изплюй камъчето, или си обирай крушите — отвърна кратко Боунс.
Влад погледна към мен, а после — странно защо — към Тейт.
— Подушвам страстта му към Кат. Той дори не се опитва да я прикрие. Сигурно те вбесява фактът, че някой от твоето семейство изпитва влечение към жена ти, нали?
— Хей, чакай малко — понечих да протестирам, но Боунс го изгледа саркастично и каза рязко:
— Говори по същество.
Тънките устни на Влад се разтегнаха в още по-широка усмивка.
— Скоро ще стигна и до това.
Глава 16
„Изглежда, Дядо Коледа не е пил само яйчен пунш“ — помислих си, докато минавах край хората от тълпата, които се бяха наредили на опашка да се снимат със стареца. В момента глътка-две от силната напитка щяха да ми дойдат добре и на мен.