Тейт ме придърпа по-близо към себе си. Макар че ми се искаше да го отблъсна, не го направих. Тъкмо обратното, наклоних глава към него и се усмихнах. Нали трябваше да изглеждаме като щастлива двойка?
— Толкова си красива — прошепна той, като притисна лице към бузата ми. Устните му се плъзнаха по кожата ми и покриха устата ми.
При моята работа беше стандартна процедура да целуна нежива мишена. Когато се правиш на възбудена мацка, която се опитва да свали някой мъж, точно това се очаква от теб. Обаче Тейт не беше набелязан обект, нито непознат или някой, който ще умре до края на вечерта.
Освен ако Боунс не се разяреше и не го убиеше, преди да приключи мисията.
Хладните устни на Тейт се затоплиха от допира с моята гореща плът. Не можех да не забележа, че се целува добре, макар че се държеше прилично и не ми пускаше език. Стараех се да не обръщам внимание, че целувам мой приятел. Опитвах се да гледам на това като на елемент от работата, но без особен успех.
Отдръпнах се малко по-рязко, отколкото предполагаше ролята ми на негово гадже.
— Аа… Искам захарен памук — изтърсих.
Тейт наведе глава и прошепна само една дума в ухото ми:
— Страхливка.
Беше прав. Ако беше просто поредната задача, нямаше да се поколебая да изиграя малко страст, да му позволя френска целувка и дори да го сграбча за задника, за да изглеждат нещата по-правдоподобни. Но това беше Тейт, така че бях загубила обичайната си обективност. А и като оставим настрана липсата на безпристрастност от моя страна, всеки момент очаквах Боунс да изскочи от някой ъгъл и да откъсне главата на Тейт.
Да, Влад се оказа прав: никой не би си и помислил, че Боунс ще търпи да се мотая из увеселителния парк и да флиртувам с мъжа, когото ненавиждаше.
Над нас децата изкрещяха от възторг, когато Лудия шапкар завъртя виенското колело още по-бързо. Подобни крясъци долитаха и от въртележката вляво от нас. Добавете към това шума от другите атракции, разговорите на безброй хора, коледните песни, скърцането на металните машини и ще получите представа за неспирния хаос, който цареше около нас.
Според думите на Влад някъде сред тази пъстра тълпа се намираше Антъни — един от помощниците на Патра. Антъни бил направо луд по коледните карнавали, дотолкова, че противно на здравия разум, не можел да се лиши от това удоволствие, дори и след обявяването на войната. По принцип всеки си мисли, че може да проследят, заловят или убият всеки друг, но не него. Аз също не правех изключение. Не си бях представяла, че Макс може да ме дебне в дома на майка ми. Така че коя бях аз да обвинявам Антъни, задето е предположил, че никой няма да се сети кое празненство е избрал да посети тази вечер?
По дяволите, може би той изобщо нямаше да се появи и Влад просто искаше да скрои номер на Боунс.
Ще излъжа, ако кажа, че Боунс хареса идеята ми да се представя за гадже на Тейт. Той избълва порой ругатни, които шокираха даже мен, после каза на Тейт нещо от сорта на „Май Коледата дойде по-рано за теб, задник“, преди накрая да се съгласи, че това е чудесна маскировка.
Разбира се, намеренията на Влад за тази вечер можеха да бъдат и по-зловещи. Менчерес, изглежда, не смяташе, че той може да ни устрои капан. Боунс също, иначе нямаше да съм тук, и все пак бе трудно да се доверя на вампир, който открито не го харесваше.
— Съсредоточи се върху целта на операцията — прошепнах на Тейт, избягвайки да срещна погледа му.
— Това и правя — отвърна той леко насмешливо.
Тонът му ме накара да спра рязко насред пътя към продавача на захарен памук. В последно време двамата с Тейт не бяхме оставали насаме, така че това бе идеалната възможност да изясним някои въпроси.
— Виж, Тейт, трябва да превъзмогнеш чувствата, които изпитваш към мен. Те пречат на нашето приятелство, на работата ни и поставят в опасност живота ти всеки път, когато ги показваш в присъствието на Боунс.
Той се приближи до мен и понижи глас, макар че бе излишно при целия този шум. Някой вампир трябваше да стои на педя от нас, за да подслуша разговора ни.
— Знаеш ли защо нямам намерение да си мълча за това, което чувствам към теб? Защото си мълчах години наред. Ние бяхме приятели, но аз продължавах да се надявам, че с времето дружбата ни ще прерасне в нещо повече. Няма да допусна повторно тази грешка, като се колебая, когато трябва да направя крачка напред. Не ми пука, ако това нервира Пазителя на криптата или те кара да се чувстваш неудобно. Няма да се преструвам, че искам да ти бъда само приятел.