Тейт се наведе напред и аз трябваше или да го оставя да ме прегърне или да направя сцена и да си тръгна.
— Не ми казвай, че тази мисъл никога не ти е минавала през ума — каза много тихо. — Още си спомням онази вечер, когато се целунахме, преди Боунс отново да се появи в живота ти. Тогава ти не се държеше с мен само като с приятел.
Сигурна бях, че ще спомене това — помислих си, изпълнена едновременно с огорчение и яд. Една вечер, след твърде много питиета и самота, бе довела до целувка, която никога не трябваше да се случва.
— Ти си привлекателен мъж, а аз съм жена от плът и кръв. Да, минавало ми е през ума един или два пъти. Но това беше преди Боунс да се върне. Признавам си честно, че след това не се е случвало нито веднъж.
— Понякога мразя Дон — каза рязко Тейт.
Изгледах го объркано.
— Какво общо има чичо ми с това?
— Дон е знаел коя си още от мига на твоето раждане, а аз го познавах цели три години, преди да те срещна. Три години, Кат! Това страшно ме измъчва. Единственото, което Дон е трябвало да направи, е да те намери шест месеца по-рано. Тогава ти щеше да срещнеш първо мен, а не Боунс. Двамата с теб се харесваме, аз те привличам и като твой колега в преследването на вампири щях да съм идеалният мъж за теб. Ти щеше да се влюбиш в мен, вместо в Боунс.
Бях изумена от факта колко много е разсъждавал по този въпрос, а най-лошото бе, че ако го бях срещнала преди Боунс, вероятността да започна да се срещам с него наистина съществуваше. Не можех да кажа дали щях да се влюбя в Тейт, но той бе достатъчно привлекателен, за да ми стане гадже.
— Или аз можех да бъда убита още при първата ми задача, което е по-вероятният сценарий, тъй като Боунс нямаше да ме е обучил. А и дори всичко да се бе случило, както го описа, можело е пак да не се получи между нас.
— Защо? — рязко попита той.
— Можеха да наемат Боунс да ме убие. Това предложение му е било правено през годините, когато бяхме разделени, тъй като неживите не са знаели за нашата връзка. Така че или той щеше да ме убие, или да бъде заинтригуван от моя смесен произход и да ме плени, както направи при първата ни среща. Така или иначе, между мен и теб нищо нямаше да се получи. Понякога двама души просто не са родени един за друг.
— Не вярвам в това — упорито заяви Тейт.
Нежеланието да отстъпи, независимо от огромните трудности — точно това правеше Тейт такъв смел войник, но и то го подтикваше да държи на нещо, от което трябваше да се откаже.
— Нещата ще се променят — казах накрая. — Един ден ще срещнеш жена, която ще те накара да осъзнаеш, че чувствата ти към мен не са били истинската любов. И когато това се случи, ще се радвам за теб.
Тейт поклати глава.
— А може и да осъзнаеш, че Боунс не е такъв, за какъвто си го мислила, и ще го напуснеш. Хайде, Кат, та ти едва го познаваш.
— Не познавам Боунс? — възкликнах. — Сигурно се шегуваш.
— Той е на почти двеста и петдесет години, а ти общо си била с него по-малко от година — заяви убедено Тейт.
— Знам онова, което е от значение — отвърнах грубо, засегната от думите му.
— Заслепена си от страстта. Боунс е бивше жиголо, Кат. Той е омайвал жени в продължение на векове. Анет ми е разказвала някои неща за него и трябва да призная, че понякога се чудя дали да го пробода с кинжал, или да му стисна ръката. Такъв мъж не може просто да се събуди някоя сутрин и променяйки се изцяло, да стане верен съпруг. — Гласът му стана тих и хриплив. — Аз съм до теб вече почти пет години. Знаеш, че можеш да ми се довериш. Знаеш, че никога не съм те лъгал или мамил, а той ще го направи, скъпа. Може би не днес или утре, но това непременно ще се случи. И тогава ти ще го напуснеш, а аз ще те чакам.
Разговорът не водеше доникъде. Дотук бях с опитите си да го вразумя по въпроса за нашето приятелство. Хвърлих раздразнен поглед на Тейт, макар да бях лепнала на лицето си фалшива усмивка, и се насочих отново към продавача на захарен памук. Не можех да гаврътна един джин, но можех да похапна захар, докато чаках да видя дали ще се появи Антъни.
Три захарни памука и после две завъртания на Виенското колело — нямаше по-добър наблюдателен пункт от колелото — а все още нямаше и помен от Антъни или други вампири, освен Тейт. Минаваше десет часът и по-малките деца вече си бяха отишли. Докато времето се влачеше, Дядо Коледа ставаше все по-унил. Без съмнение той броеше минутите до полунощ, когато празникът приключваше.