След последния ни спор двамата с Тейт не бяхме разговаряли много, въпреки че продължавахме да се преструваме на щастлива двойка. Тейт реши да постреля на стрелбището за огромен ужас на служителя в него, тъй като благодарение на военното си обучение и новите си вампирски умения той улучваше всяка мишена. След това ми се наложи да се разхождам, носейки огромен плюшен мечок.
Обаче никой, който ни погледнеше, не би си и помислил, че сме ловци на вампири.
Ето защо бях изненадана, когато Тейт внезапно ме завъртя към себе си и започна да ме целува, сякаш бе последното нещо, което правеше в живота си. Глухите ми протести секнаха, когато прошепна:
— Той е тук.
Пуснах плюшения мечок и прегърнах с две ръце Тейт, отвръщайки на целувките му със същата страст, като в същото време се оглеждах наоколо. Ето го. Долових вампирска енергия на петдесетина метра от нас. Колко мило от твоя страна най-сетне да се появиш и да се включиш в играта, Антъни. Освен ако не беше някой друг вампир, решил да дойде на коледното празненство. Оставаше да се надяваме на късмет.
Източникът на енергията се приближи. Който и да беше непознатият, явно също усети присъствието на Тейт, защото се насочи право към нас. Вложих още страст в целувките си. Тейт изпъшка и ме притисна по-плътно към себе си. От силната му прегръдка и безконечната целувка бях останала без дъх, когато той най-сетне отдръпна главата си.
Сега вампирът стоеше на десетина метра от нас. Тейт не си направи труда да бъде вежлив — той впери поглед в него и дори придаде зеленикав блясък на тъмносините си очи.
— Какво искаш?
Обърнах се и премигнах изненадано. Това ли беше вампирът, когото трябваше да заловим?
Големи кафяви очи ме гледаха от лице на юноша, който изглеждаше на не повече от четиринайсет години. Той имаше къдрава тъмна коса, леко издължен нос и стройна фигура, която подчертаваше младежкия му вид.
— Не съм те виждал досега — отвърна вампирът. Гласът му съответстваше повече на аурата му. Може и да не изглеждаше достатъчно голям, за да гледа филми за възрастни, но тембърът свидетелстваше за поне двестагодишна възраст.
Тейт ми позволи да отстъпя малко назад, без да сваля ръка от рамото ми.
— А трябва ли?
Вампирът се усмихна и на бузите му се появиха трапчинки. Боже, те му придаваха още по-младежки вид.
— Познавам много от обитателите на нашата… страна, но не и теб.
Тейт се усмихна студено.
— Аз съм нов, така да се каже. Името ми е Тейт.
Вампирът наклони леко глава.
— Към кое семейство принадлежиш?
— Към семейството на един кучи син — отвърна Тейт и ми се прииска да го шамаросам.
Вампирът се изсмя сухо, което не отговаряше на младежката му външност.
— Това може да се каже за всеки от нас, нали? Аз съм Антъни.
Да! — извиках наум и веднага се сепнах, надявайки се, че Антъни не може да чете мисли, въпреки че Боунс ми бе казал, че тази способност се среща много рядко.
— Ти така и не отговори на въпроса ми — каза Антъни с приятната си усмивка, от която се образуваха трапчинки на бузите му.
Тейт възмутено завъртя очи.
— Че да не съм длъжен? Не съм тръгнал на лов. Просто се наслаждавам на празника заедно с моята приятелка.
— Нека ти дам един съвет, синко — отговори вампирът. За всеки, достатъчно близо, за да го чуе, подобно обръщение към Тейт от човек, приличащ на юноша, щеше да прозвучи комично. — Когато срещнеш когото и да е от нас, трябва да се представиш, а това включва и да назовеш семейството, към което принадлежиш. Или някой може да се ядоса и да реши да те научи на добри обноски.
— Боунс — Тейт направи пауза, преди да промърмори. — Кучият син.
Разбирах, че това бе част от ролята, която играеше, но знаех и че наистина го мисли, така че още по-силно ми се приискала го цапардосам.
Антъни се огледа, при това толкова бързо, че нямаше да забележа, ако не дебнех всяко негово движение.
— Ти си онзи Тейт! — прошепна той.
Тейт скръсти ръце.
— Сега не е ли твой ред?
Усмивката на вампира стана предизвикателна.
— Патра — каза той, чакайки да види реакцията му.
Тейт се огледа, но много по-явно. Пристъпих от крак на крак, преструвайки се на объркана.
— За какво говорите, момчета? — попитах.
— Няма за какво да се безпокоиш, мила — отвърна Тейт, като стисна успокоително рамото ми. — Антъни, ъъъ, работи за конкурент на шефа ми, а те двамата се стремят да получат една и съща поръчка. Ако питаш мен, не бих имал нищо против да я спечели неговият шеф.