Антъни изненадано вдигна вежди.
— Наистина ли? Правиш доста дръзко изказване пред непознат за твоя… шеф.
— Да кажем просто, че по-рано имах възможност да помогна на шефа ти, но не се възползвах, и сега се разкайвам, защото щях да получа повече от това, което имам в момента — отговори Тейт. Доскоро отпуснатата му стойка сега вече излъчваше нескрито предизвикателство.
Антъни сигурно бе чул за ролята, която бе изиграл Тейт в дома на Менчерес точно преди експлозията, защото кимна утвърдително.
— А ако имаш възможност да поправиш грешката си? Случайно знам, че моят шеф се интересува силно от всяка информация, която може да му предостави някой… корпоративен шпионин.
Тейт се усмихна.
— Как плаща твоят бос? Защото искам пари и защита.
Антъни махна с ръка.
— Не можеш да си представиш колко е щедра моята работодателка към онези, които й служат.
Обзалагам се, че е така — помислих си цинично. — Като изключим онези, които й служат, защото тя заплашва да убие семействата им.
— Сега ли трябва да говорите за бизнес? — попитах капризно.
Антъни сякаш ме забеляза току-що. Огледа ме бавно от главата до петите и в погледа му нямаше нищо детинско. Колко типична вампирска реакция — да ме подцени, защото в гърдите ми бие сърце.
— Коя е твоята приятелка, Тейт?
— Катлийн — отговори Тейт, използвайки второто ми име. — Не е ли прекрасна?
— Така е — съгласи се Антъни, като пристъпи към мен. Очите му проблеснаха. — Но с тази външност, с червената коса и биещо сърце, ми напомня за една личност, за която много съм слушал.
В гласа му се долавяше открито предизвикателство. Погледнах го невинно, сякаш питах „Кой, аз ли?“
— Падам си по двойниците — отвърна хладно Тейт. — Затова накарах Катлийн да си боядиса косата и да носи контактни лещи. Това проблем ли е за теб?
Ръката на Антъни се стрелна мълниеносно и смъкна дънките ми, разкривайки първо лявото, а после и дясното ми бедро. Но кожата и на двете бе гладка и чиста.
Тейт настръхна, докато аз вътрешно се усмихнах. Точно така, приятелю. Няма никаква татуировка. Беше адски болезнено, когато Макс я изряза, макар че това едва ли ти е известно, но сега липсата й ми е много полезна.
— Ако я пипнеш още веднъж, разговорът ни приключва — изръмжа Тейт.
Антъни видимо се отпусна.
— Тя наистина ли прилича на Жътваря?
Тейт сви рамене.
— Според мен — да.
Бях боядисала косата си отново в естествения й тъмночервен цвят, но мирисът на боя беше подвеждащ, а и носех сини контактни лещи, които скриваха сивите ми очи. Плюс това бях намазала кожата си с лосион за слънчев загар, от което тя бе станала по-тъмна и бе загубила блясъка си. Това бе идея на Влад. Да, Дракула наистина бе хитър.
Засега номерът с двойниците минаваше. Антъни не хукна да спасява живота си, нито прибягна към употреба на оръжие.
— Трябва ли да говорите за онова момиче?
Нацупих се, както се очакваше, имайки предвид темата на разговора. Тейт ме целуна по главата.
— Вече не, мила.
— Тогава може ли да си отиваме у дома? — попитах още по-нацупено.
Тейт ме погледна снизходително.
— Първо трябва да се погрижа за една работа, после съм на твое разположение.
Антъни облиза устните си.
— Чудесно. Ще те заведа при моя надзорник Хиксо, който може да финализира сделката. Изчакай ме само да докарам колата пред задния вход. Така ще се измъкнем по-незабелязано.
— Не мисля така, приятел — възрази Тейт и в гласа му прозвучаха стоманени нотки. — Може да промениш мнението си и да решиш да включиш и други хора в нашия бизнес, а аз не искам да прекарам остатъка от нощта като мъртъв нежив.
Антъни се престори на обиден.
— Не съм си и помислял подобно нещо.
Тейт се усмихна, но каза упорито:
— Тогава ще тръгнем заедно, и то веднага.
Антъни загриза долната си устна с нормални равни зъби. Поведението му бе толкова момчешко, че би могъл да мине за едно от по-големите деца, които чакаха на опашка, за да се снимат с Дядо Коледа. Той огледа колебливо хората около нас, било защото трябваше да напусне празненството, било от съжаление за пропуснати по-зловещи планове.