— Косата й мирише на боя, очите й са по-скоро сини, кожата й не блести и няма татуировка. Плюс това вие не видяхте като мен как се държаха двамата на празника — направо се бяха впили един в друг. Боунс не би оставил жена си да се натиска с най-младия член на семейството му.
Кратас отново ме изгледа втренчено.
— Ще бъде загуба на време да я хипнотизирам, за да я разпитам — промърмори той повече на себе си. — Ако не е Жътваря, ще твърди, че е невинна, а ако е, пак ще твърди същото, защото казват, че вампирското внушение не действа върху нея.
Вампирът с кестенявата коса вдигна рамене.
— Ами тогава я убий, не си струва риска.
Изписках уплашено за ефект, докато мислено се подготвях за бой. Но Кратас вече клатеше глава.
— И да рискувам да загубя най-ценната си заложница? Не става.
— Имам идея — обади се един от другите вампири. — Да ги накараме да се чукат. Той няма да рискува смъртна присъда, ако тя е Жътваря, нито истинският Жътвар ще го направи.
Тейт се изсмя невярващо, а аз стиснах ръката му.
— Стига, момчета, нали не очаквате да го направя сега, когато клетата девойка трепери от страх? Не, благодаря, не си падам по изнасилването.
Ала за мой ужас идеята се хареса на Кратас. Той вдигна дулото.
— Предпочиташ смъртта? Този пистолет е зареден със сребърни куршуми и ако не го направите с твоята приятелка, ще получите по един от тях. Ето, дори ще ви осигурим малко място.
С подозрителна готовност вампирите освободиха нашата седалка, а те се сгъчкаха на срещуположната. Цялото им внимание бе приковано върху Тейт и мен. Великолепно! А сега какво? Всички бяха нащрек, за да можем да предприемем каквото и да било. Не, първо трябваше да им се отвлече вниманието.
Тейт изглеждаше толкова объркан, колкото и аз. Трябваше да направя нещо, и то бързо, преди той да съсипе всичко. Основното бе, че се нуждаехме от тях, за да ни заведат при Хиксо. Ако сега започнеше мелето, вампирите бяха твърде много, за да успеем да ги заловим живи. Разбира се, Боунс щеше да се притече на помощ, но какво щеше да стане, ако преди това Тейт или аз убиехме единствения, който знаеше къде е Хиксо? Не можехме да поемем такъв риск.
— Не искам да умра — казах с разтреперан глас, като взех да проливам крокодилски сълзи. — Не трябваше да излизаме тази вечер, казах ти, че искам да си останем у дома.
На Тейт му бе нужна само секунда, за да преодолее смущението си. Поведението ми му подсказа, че трябва да се включи в играта — поне засега. Просто колкото да стигнем по-близо до Хиксо.
Той ме прегърна с думите:
— Всичко е наред, скъпа. Всичко ще се оправи. — После погледна предизвикателно към тях.
— Не си мислете да ме пришпорвате, защото ще отделя колкото време е необходимо, за да я предразположа.
— Блокирай съзнанието й и толкова — каза нетърпеливо един от наблюдателите.
Тейт презрително изсумтя:
— Ти може да използваш този начин, за да накараш мацките да се чукат с теб, но аз си падам по любовната игра.
— Добре, направи го както искаш — обади се Антъни. — Обаче имаш на разположение двайсет минути, защото толкова ще ни трябва, за да стигнем до самолета на Хиксо.
Мислено се усмихнах. Браво, кажи на какво разстояние се намираме, така че по-лесно да съгласуваме нападението.
Кратас размаха пистолета.
— Хайде, действай.
Погледнах Тейт. Искаше ми се той да притежава дарбата на Боунс да чете мисли. Остават по-малко от двайсет минути. Добре, ако се помотаем с целувките и прегръдките, почти ще сме стигнали. След това Боунс и другите ще бъдат достатъчно близо да открият Хиксо, даже и ако междувременно ние убием онзи, който знае пътя. А като приключим тук, почерпката ще е от мен. Но първо…
Тейт ме целуна, като избърса престорените ми сълзи.
— Всичко е наред, скъпа — промълви той. — Представи си, че сме сами. Не гледай към тях. Мисли си само колко много ти харесва да те докосвам.
Намекът бе ясен — трябваше да се държа така, сякаш го бяхме правили и преди. Моята сдържаност можеше да се приеме за страх, но не биваше да прекалявам.
Поех дълбоко дъх. Ако тази сутрин някой ми бе казал, че ще прекарам вечерта, като се натискам с Тейт, щях да му се изсмея и да го нарека лъжец. Но точно това щях да направя, въпреки че цялото ми същество се бунтуваше срещу този фарс.
Тейт ме целуна страстно. Обвих ръце около врата му, като рошех с пръсти късата коса на тила му и в същото време наблюдавах вампирите през спуснатите си клепачи, преструвайки се, че вниманието ми е напълно погълнато от моя партньор.