Обаче не беше така. Дълбоко в мен чувството за вина се бореше с решимостта ми да стигнем максимално близо до целта. Точно сега вината надделяваше. Изпитвах всичко друго, но не и страст.
Тейт също го знаеше. Той спря да ме целува и ме погледна със сините си очи, в които имаше зелени отблясъци. Разбрах, че щом той усеща нежеланието ми, значи го усещат и другите вампири.
Кратас размаха заплашително пистолета. Да вървят всички по дяволите! Трябваше да се преструвам по-добре.
Прегърнах Тейт и се настаних в скута му, като придърпах главата му към шията си. Лекото докосване на езика и кучешките му зъби до чувствителната ми кожа ми напомни за Боунс и от спомена ме полазиха тръпки. Извих гръб и на свой ред залепих устни до шията на Тейт. Той потръпна, ръцете му се преместиха от гърба на гърдите ми.
Внезапно ме прониза тревожна мисъл: спомняше ли си Тейт за закрепените на гърба ми кинжали, или бе забравил за тях, погълнат от крайно компрометиращото положение, в което се бяхме озовали?
Хванах ръцете му и ги плъзнах към ципа на дънките си.
— Не трябва да се събличам напълно пред тях, нали? — попитах пискливо, преструвайки се на притеснена.
Погледите ни се срещнаха. Сега очите на Тейт бяха изцяло зелени.
— Не, скъпа. Това ще е достатъчно.
Той ми помогна да смъкна дънките си и в този момент, колкото и да е абсурдно, в паметта ми изникна нощта, в която за първи път срещнах Боунс. Как се надсмя на моите опити да го съблазня, след като го подмамих на една уединена горска полянка. „Няма да ме чукаш с всичките си дрехи, нали, Котенце? Е, предполагам, че можеш да махнеш поне гащичките си. Хайде. Цяла нощ ли ще се мотаеш?“
И тогава се чувствах неловко да сваля панталона си, както и сега, макар и по различни причини. Не защото се срамувах, че петимата воайори вампири на Патра ще зяпат задника ми, едва прикрит от прашките — по дяволите, аз исках да гледат, за да отклоня вниманието им, — а защото Тейт смъкваше дънките ми, оголвайки бедрата ми. Очи му шареха по мен с такова откровено сексуално желание, че едва не се отказах от ролята си точно когато бях така близо до проклетия Хиксо.
Но тогава нещо се промени в очите на Тейт. Той погледна към вампирите, които ме зяпаха похотливо, и гневно стисна челюсти. Не можах да потисна въздишката на облекчение, въпреки че проявата на ревност от страна на Тейт щеше да ни навлече неприятности. Точно сега обаче тя оказа нужния отрезвяващ ефект върху него. Той ме целуна отново, но усетих, че този път бе много по-сдържан, макар да изглеждаше все така разгорещен като преди.
От краткия поглед, който хвърлих крадешком, показвайки почти голия си задник, ми стана ясно, че вампирите следят с интерес представлението. Само Кратас изглеждаше безразличен. Пръстът му не се отдели нито за миг от спусъка. Даже при тези вбесяващи обстоятелства, не можех да не оценя решението на Патра да го включи в групата. Целеустремеността насред всеобщо умопомрачение беше ценно качество. Просто ми се искаше то да не бе използвано срещу мен в дадения момент.
Ако беше човек, изобщо нямаше да се притеснявам за насоченото към мен оръжие. Можех да избегна куршумите по-бързо отколкото стреляше което и да е човешко същество, но не можех да се меря по бързина с вампир. Знаех това от горчив опит.
Позволих на Тейт да сменим местата си и той застана на колене пред мен. Така дупето ми бе напълно скрито от погледите на зяпачите. Сега щеше да ми е по-лесно да докопам ножовете си.
— Стига сте се мотали!
Кратас потупа пистолета в подкрепа на думите си. По груби сметки бяхме изминали половината път. Проклятие, трябваше да се приближим още повече.
Мислено изкрещях на Боунс, макар че нямах представа дали е достатъчно близо да ме чуе. Ще броя в обратен ред, Боунс. Започваме на „нула“.
Пет…
Тейт спря да ме целува, за да откопчае панталона си. Очите му блестяха в зелено.
Четири…
Стиснах рамото му с едната си ръка, докато с другата сграбчих дръжките на кинжалите.
Три…
Тейт смъкна ципа на дънките си и се оказа, че не носи бельо. Едва се въздържах да не се отдръпна рязко и да проваля нашия план. Нещата се развиваха по-бързо, отколкото очаквах.
Две…
Едновременно се случиха три събития. Замахнах и запратих кинжалите по вампирите. Кратас стреля, но тъй като тялото на Тейт ме прикриваше, куршумът ме прониза отстрани, а не в сърцето. Покривът на лимузината бе буквално изтръгнат.